Шестимата конници се понесоха в галоп по алеята. Клер се молеше само това шумно шествие да не навреди на Лотрис. Тропотът на копитата сигурно се чуваше в радиус от шест мили.
Когато по едно време се изравниха, Маймунката каза на Клер:
— Харесвам това семейство.
Клер направи гримаса и пришпори коня си.
Когато най-сетне стигнаха до павилиона, Клер не беше подготвена за онова, което ги очакваше. Прозорците бяха обковани с дъски, вратата беше залостена отвън, но от комина се виеше дим.
— Отворете вратата — заповяда Хари, без да слиза от коня си.
В този миг се появи викарият, огромен мъж, който изглеждаше още по-едър на дребното си конче. Расото му се издуваше от огромен корем, а брадата му стигаше до гърдите.
— Какво става тук? — провикна се гръмогласно духовникът. — Вдигнаха ме от затоплената камина и вкусната вечеря и ме изстреляха насред парка! Какво значи всичко това, а, Хари?
Хари погледна озадачено свещеника и се опита да си спомни кой беше.
— Не знам — успя да смотолеви, преди да заповяда на един от лакеите да отвори резето.
Вътре имаше мъж и жена — голи-голенички. Хубавият мъж на около четиридесет години се мъчеше да прикрие голото тяло на Лотрис от хората, които се появиха на вратата. Лотрис бе коленичила на пода зад мъжа.
След като преодоля първоначалния шок от тази гледка, Клер се опита да попречи на Маймунката да надникне вътре. Все едно да удържи пчела далеч от сладко. Само за секунда малката скочи от коня, провря се между скупчилите се на вратата мъже и се втренчи жадно в двамата. Клер се опита да не прави същото.
В следващия миг гръмовният глас на викария разцепи тишината. Той призоваваше Божия гняв да се стовари върху двамата, които бяха съгрешили в съвкуплението.
Хари най-сетне слезе от коня си, влезе в стаята и хвърли на сестра си своя жакет, за да прикрие голотата си.
— Какво ще кажете в свое оправдание, Кинкейд? — обърна се той властно към мъжа, който бе покрил слабините си с ръце.
Щом чу „Кинкейд“, Клер разбра какво се разиграваше тук. Мактарвит, помисли си тя, и си наложи да не се усмихне. Той беше измислил тази сцена.
Застанал по-назад, викарият продължаваше да беснее и да заплашва двамата грешници, че ще горят в пламъците на ада. Клер си помисли с обич за Мактарвит. Беше убедена, че той е събрал двамата влюбени, а после ги е затворил и им е взел дрехите. И се беше погрижил викарият непременно да присъства.
— Те трябва да се оженят — като в просъница Клер се чу, че казва на висок глас. Не и беше лесно да надвика възбудения духовник, който все още заплашваше влюбените с вечното проклятие на небесата.
Клер погледна към Хари.
— Ти си неин настойник и можеш да бъдеш свидетел на венчавката. Те трябва да се оженят незабавно.
Хари я погледна слисано.
— Не съм сигурен дали мама ще…
— Техните души са в опасност — извика свещеникът. — Без свещеното тайнство на брака ще бъдат проклети вовеки веков!
Клер погледна Лотрис. С дългите си коси, които покриваха раменете й, и голите бедра под жакета на Хари тя изглеждаше много, много по-красива, отколкото в натруфените си детински рокли. Клер повдигна въпросително вежди, а Лотрис й върна погледа с едва забележима усмивка и кимна.
— Хари, те трябва веднага да се венчаят! Тук, веднага. Не можеш да очакваш, че тези хора, които видяха цялата сцена, ще пазят тайна. Твоето име и честта на семейството ще бъдат опетнени.
— Не знам дали… — промърмори Хари.
Клер още веднъж се убеди колко силна бе властта на майка му над него.
— Хари, аз те разбирам — каза тя тихо, но така че сащисаните слуги да я чуват. — Ако нямаш власт да принудиш мъжа, който обезчести сестра ти, да се ожени за нея, аз те разбирам. Убедена съм, че всички присъстващи също ще те разберат.
— Мисля, че имам — имам власт за това. Но…
— По-добре да си вървим — каза Клер. — Но се моля на Бога сестра ти да не забременее. — Тя погледна към мъжете, изправени покрай стената и жадно попиващи всяка дума. — Трябва всички да се закълнат, че ще пазят в тайна видяното тук. Никой не бива да научи какво се е случило. — Но тонът на гласа й не оставяше и капка съмнение, че не вярва в потулването на скандала. — Елате с мен, Лотрис. Ще яздите на моя кон.
Хари въздъхна и въздишката му сигурно се чу на половин миля разстояние.
— Така да бъде — каза той и се обърна към викария. — Венчайте ги.
Клер усети, как я заливат вълните на тържество и възторг. Замисли се как да се отблагодари на Мактарвит за тази великолепна сцена. Викарият накара един от слугите да даде палтото си на Кинкейд и започна венчалната церемония. Клер беше толкова въодушевена, че не разбираше нито дума. Погледна към сестра си. Малката се бе втренчила някак странно във викария. Тогава и тя откъсна очи от младоженците и се взря по-внимателно в духовника. В този миг погледите им се срещнаха.