Отново прекара деня, клекнала в ъгъла на едно стрелбище, а дъждът валеше ли, валеше. От време на време Хари я окуражаваше с усмивка и й разправяше за великолепните сачмени пушки, които ще й подари за сватбата.
Вечерта в къщи я чакаше топла баня и поднос с чаен сервиз. Когато госпожица Роджърс влезе в стаята си, Клер невъзмутимо си пийваше уиски от чаената чаша.
На третия ден отново беше на крак преди зазоряване. Когато слезе долу, Хари я осведоми, че днес отиват за зайци и бекаси. Цял ден Клер вървя в дъжда из мочурищата, докато мъжете изпостреляха зайците в околността. Хари й обеща като допълнителен сватбен подарък собствена хрътка. Когато вечерта се добра до стаята си, Клер не чувстваше ръцете и краката си. Хари й съобщи, че на следващия ден отиваха за сърни. Клер се боеше, че не е в състояние да понесе смъртта на някое от тези животни с кротки очи, които понякога срещаше в планината.
Намаза лицето си с крем, легна си и се опита да заспи. Изведнъж я стресна скърцане. В полумрака видя големият портрет да се отмества и разбра, че някой идва от тайния коридор.
Мигом забрави изтощението си, скочи от леглото и изтича към скритата врата.
— Тревилиън? — възкликна тя.
Но там бе не Тревилиън, а сестра й със свещ в ръка. Клер й обърна гръб.
— Трябваше отдавна да си заспала — каза тя уморено и се върна в леглото си.
Маймунката затвори тайната врата, остави свещта върху нощната масичка и се покатери на огромното легло.
— Станала си ловджийка, както чувам.
— Същинска Диана — промърмори Клер и направи гримаса пред недоумяващата физиономия на Маймунката. — Ако намираше време да отвориш книга, щеше да знаеш, че Диана е богинята на лова.
Маймунката й се усмихна мило.
— Обзалагам се, че Хари знае всичко за боговете и богините. За това ли си говорите по цял ден? Или се състезавате кой от двамата владее по-добре френски или италиански? Може би спорите за политика и религия? Изнасяш ли му лекции по шотландска история? А, сетих се, разправяш му какво ще промениш тук, щом станеш дукеса.
Клер присви устни.
— Бъди добро момиче и отивай да спиш.
— Наистина, за какво си говорите през цялото време с Хари?
— Случайно това не те засяга.
Маймунката се протегна в леглото.
— Между другото, виждала ли си от тогава капитан Бейкър?
— Не, не съм и нямам желание да го видя. И право да ти кажа, бях толкова заета, че дори не съм се сещала за него.
Маймунката се обърна по гръб, кръстоса ръце зад тила си и впери поглед в балдахина.
— Тревилиън е най-необикновеният човек, когото съм срещала през живота си. Видя ли онзи неща, които висят в стаята му? Оръжията и разните носии? Трябва да е скитал много по света.
— Ако не прекарваше времето си в слухтене зад чужди врати, а беше прочела някоя негова книга, щеше да се учудиш колко места е посетил и какво е видял. Той е изключителна личност.
— Защо тогава му се разсърди, когато венча сестрата на Хари?
Клер отвори на два пъти уста, но не можа да каже нищо.
Махна с ръка.
— Няма да разбереш.
— Може би ти си го смятала за герой, но после си се разочаровала, че е съвсем обикновен човек, така ли?
— О, той няма нищо общо с обикновените хора. Той е… — Тя погледна свирепо сестра си. — Вече трябва да си лягаш.
— С Хари така добре ли се чувстваш, както с капитан Бейкър?
— Разбира се. Ама че смешен въпрос. Хари е мъжът, когото обичам. Искам да прекарвам колкото се може повече време с него. А капитан Бейкър не ме интересува. Той е роднина на Хари и трябва да бъда любезна с него.
— И ти беше просто любезна с него, когато го гледа три дни болен? — Маймунката погледна дяволито. — Съблече ли му всичките дрехи?
— Вън! — извика Клер. — Изчезвай от тук.
Но малката не се помръдна от мястото си.
— Внимавай или ще събудиш старата змия — отвърна тя, като имаше пред вид госпожица Роджърс. — Чу ли какво се е случило, след като Лотрис се омъжи?
Клер искаше да отвърне на хитрушата, че не я интересува, но не можа.
— Не — каза тя тихо, — нищо не съм чула.
— Старата вещица, дукесата, едва не получила удар. Във всеки случай бесняла с пяна на устата.
— Не мога да повярвам. — Клер не искаше да насърчава сестра си, но не можа да надвие любопитството си. — Хари каза…
— Хари не знае нищо за това. Той е бил на лов. — Маймунката хвърли развеселен поглед на сестра си. — Когато се върнал, старата дама се държала сякаш нищо не се е случило. Тя винаги омеква в негово присъствие. Но чух, че заплашвала да убие виновника за този номер. А според мен и Лотрис има още да пати.
— Това са само слухове.
— Хм — усъмни се Маймунката. — Ако Хари трябва да избира между теб и майка си — кого, мислиш, че ще избере?