Тя заудря по възглавниците, докато се умори. После се опита да заспи. Но не успя да мигне. Ах тези герои, мислеше си тя. Едно е да обожаваш мъж от разстояние и съвсем друго да го срещнеш в живота.
На следващия ден, облечена в прословутия си влажен костюм за езда, Клер отново тръгна на лов с Хари. Крачеше с него и помощника му из мочурливи местности, катереше се по стръмни, обрасли с пирен хълмове. По едно време стигнаха една чудно красива гора. Из целия път не бяха разменили нито дума с Хари, защото той я беше предупредил да пази абсолютна тишина.
Когато навлязоха в гората Хари изведнъж прошепна нещо на другия човек. Клер се огледа наоколо. Наблизо видя великолепен елин и три сърнета. Усмихна се — бяха толкова красиви. Нежните, достойни за обич създания, стояха под дърветата толкова спокойни и безгрижни.
В следващата секунда пушката на Хари изтрещя и еленът се строполи на земята. Трите сърнички избягаха в гората.
Хари и помощникът изпаднаха във възторг и възбудено коментираха, че животното било проснато с един изстрел. Когато наближиха, Клер видя, че еленът повдигна малко глава. Още беше жив.
Затича се към животното, изпреварвайки Хари и другия мъж. Но преди да стигне до елена, пушката на Хари гръмна втори път и главата на животното падна на земята.
Това дойде прекалено много за Клер. Беше твърде изтощена от лова през последните дни, затаила възмущението си от гледката на стотици убити птици и животни. Стоеше загледана в могъщия мъжкар, който само допреди минути още беше жив и толкова красив. А сега бе само купчина мъртво месо. И за какво? Хари не се нуждаеше от животното, за да се нахрани. Беше го убил, защото убиването беше за него спорт. Защото му доставяше удоволствие.
— Великолепен изстрел, нали? — каза Хари зад гърба й. Клер се обърна с пламнали очи към него.
— Как можа?!
— Какво как можах? — Хари беше искрено объркан. Когато забеляза недоумението му, в Клер избухна нещо. Сви юмруци и го заудря с всички сили по гърдите.
— Нямаше право да убиваш животното! Нямаше право! То беше красиво и нямаше никаква причина да стреляш в него. Ти си…
Хари улови ръцете и.
— Скъпа, това са само нерви. Успокой се, скоро ще ти мине. Помня, че при първия си елен и аз бях малко възбуден.
Тя се отдръпна малко от него и забеляза, че той въобще не разбира чувствата й.
— Не можеш ли да вършиш нещо полезно? — изкрещя тя. — Не можеш ли да правиш друго, освен да убиваш?
Хари се обърка съвсем.
— Та аз не съм американец, ако това имаш пред вид.
Клер отстъпи крачка назад и запуши устата си с ръка, за да не извика нещо повече. Очите й се напълниха със сълзи. Как можа да каже такова нещо на мъжа, когото обичаше? Тя се обърна и побягна.
Спусна се по хълма и хукна през нивите. Когато стигна до коня си, метна се на гърба му колкото се може по-бързо и го пришпори към къщата.
Влезе през главния вход, където завари майка си да стои сред стотина кутии и сандъци с лондонски етикети.
— Ела да видиш какви прекрасни неща съм купила, скъпа — каза майка й. — Само погледни — ветрило, обсипано с диаманти.
Очите на Клер бяха пълни със сълзи и не можа да види нищо. Само кимна и изтича горе в стаята си. Щом затвори вратата, бързо превъртя ключа. Същото направи с вратата към гардеробната.
Когато остана съвсем сама, тя се хвърли в леглото и изля болката си в поток от сълзи. Не знаеше точно защо плаче, сигурно заради горкия елен. Но дълбоко в душата си знаеше, че има и друга причина за сълзите й.
Няколко пъти чукаха на вратата й, но Клер не отвори. Само плачеше.
Маймунката беше в конюшнята, когато Хари се върна от лова. Престори се, че случайно е там, но в действителност Ками беше чул галопа на Клер и я бе видял, като се втурна разплакана в къщи. Маймунката изтича до конюшните да разбере какво се е случило. Хващаше я все по-голям яд на сестра й. Въпреки интелигентността си Клер съвсем се бе объркала какво всъщност иска. Опитваше се да прави онова, което другите очакваха от нея. Тя трябваше да обича Хари, затова вършеше глупост след глупост.
Хари влезе в обора и Маймунката забеляза, че е разгневен. Наблюдаваше го мълчаливо. На никого не беше казвала колко много й харесва всъщност Хари. Много й допадаше външността на Тревилиън, но Уили не беше мъж, с който една жена — а Сара гледаше на себе си като на жена — може да живее. Хари, напротив, бе тъкмо за брак. Горката Клер беше прекалено глупава, за да знае как да го подхване.
— Пак ли ви заряза? — попита Маймунката и Хари се обърна уплашено към нея. Тя му се усмихна и си отхапа от една голяма червена ябълка.