— Разбирам. Предполагам, че е заслужила това право. Сигурно е била много дълго жрица.
Тревилиън не отговори нищо.
— Защо се нарича Лунната перла? Може би косите й блестят като седеф?
Тревилиън се усмихна в мрака.
— Нарича се така, защото според нейния народ тя е най-красивата жена на света.
— О! — успя само да възкликне Клер. Впери очи в тъмния пейзаж навън. — Отдавна ли е жрица?
Тъй като Тревилиън не отговори, тя се обърна към него. Той отвърна на погледа й с многозначителна усмивка.
— Добре, де — избухна Клер. — Престани да ми се подиграваш. Искам да знам всичко. Как си намерил тази божествена хубавица и защо сме тръгнали посред нощ да я отвличаме?
— Можеш да слезеш, когато пожелаеш. — Той се изсмя на свирепия й поглед. — Така да бъде, ще ти разкажа всичко. Става дума за един древен обичай в Пеша. На всеки петдесет години жреците напускат обградения със стени град и тръгват да търсят най-красивите девойки сред народа. Те не трябва да са на повече от четиринадесет — петнадесет години. След това отвеждат хубавиците в града. Там хората избират най-красивата от тях и я провъзгласяват за своя жрица.
— Ах, разбирам. И тя остава такава до края на живота си.
— Не е точно така. Тя е жрица само пет години, сетне я убиват. Чак след четиридесет и пет години се предприема ново търсене и избират друго момиче.
— Те я убиват?!
Тревилиън сви рамене.
— Такава е религията им. Вярват, че това е за добро.
— Но този обичай е отвратителен! Надявам се, че не си стоял безучастен.
Тревилиън се усмихна в полумрака.
— Само си помисли — аз бях неверник, промъкнал се съвсем сам в свещен град. Можех ли да се изправя на площада и да започна да проповядвам будизма?
— Християнството.
— Какво? Да, все едно. Правата вяра. Впрочем всички хора са убедени, че само тяхната религия е истинската.
Клер се усмихна.
— Можеш да се правиш на циник колкото си искаш, но ти си я спасил. Кога трябваше да умре?
— Тази година.
Клер въздъхна.
— Измъкнал си я от онова ужасно място и си й спасил живота.
— Стана малко по-иначе. Ниса и нейните робини се разхождаха по улиците и тъкмо минаха край мен, аз се строполих в безсъзнание в краката й. Поредният пристъп на малария. Но Ниса си помислила, че съм припаднал, сразен от красотата й. Нареди да ме отнесат в нейните покои. А когато откри, че кожата ми не навсякъде е мургава, ми помогна да се скрия.
— А после избяга с теб от града. Не се ли опитаха да я спрат?
— През петте години, когато е жрица, най-красивата може да прави всичко, което пожелае. Разполага с неограничена власт. Ниса искаше да напусне с мен града и никой нямаше право да я спре.
Клер се наведе към него.
— А защо поиска да напусне Пеша с теб?
Тревилиън я изгледа отново изпод вежди.
— Разказах ли ти как една нощ лагерувахме върху мравуняк? Тъкмо бяхме заспали и мравките ни нападнаха. Шестима мъже след това се разболяха от силна треска и…
— Как откри тази жена, че не си мургав по цялото тяло?
— Като ме разгледа — каза той просто. — Да не би да ревнуваш?
— Не ставай глупав. Питам от любопитство. Би трябвало да ти е ясно, след като любопитството е водещата сила в живота ти.
— И Ниса беше любопитна.
Клер се загледа през прозореца.
— Влюби ли се в теб? Затова ли те последва?
— По-скоро искаше да види света. Израснала е в някакво затънтено село, а после бе виждала единствено Пеша.
— Освен това скоро е трябвало да умре.
— Сигурен съм, че и това е допринесло за нейното решение.
— Значи тя е напусната с теб града и сте пътешествали из страната. Но после ти си умрял, или по-точно Пауъл решил, че си умрял, и ти е задигнал всички записки и Лунната перла. Така ли е?
— Горе-долу.
Когато Клер отново заговори, гласът й приличаше на шепот.
— Сега искаш да я спасиш, защото я обичаш? Затова ли се развълнува толкова, когато чу, че се намира при Пауъл?
— Просто си представих как той я държи насила. Докато вървяхме към морето, Джек гледаше на Ниса като на скъпоценна плячка, която трябва да се изложи в музея. Няма да позволя да оглеждат Ниса в някой мухлясал салон. — Той прониза Клер с очи. — Някои жени понасят да са пленници, но други няма да издържат.
Тя не обръщаше внимание на думите му.
— А ти как си я оглеждал?
— О, правех го колкото се може по-често — ухили се той, после си придаде озадачен вид. — Какво ти става? Ако някой ни чуе, ще си помисли, че сме влюбена двойка и ти се пръскаш от ревност заради някаква стара история.
— Не ме разсмивай. За каква ревност говориш? Забрави ли, че искам да опиша живота ти. Ето защо е добре да знам всичко, което си направил. Би било страшно романтично, ако си отвлякъл хубавицата от свещения град, защото я обичаш. Читателите харесват подробни истории за привлекателни млади пътешественици и прелестни девици.