— И ти какво направи?
— Ами направих единствено възможното при тези обстоятелства.
Клер се усмихна с надежда.
— Отказал си.
Тревилиън й намигна.
— Просто на следващата сутрин се наложи да тръгна един час по-късно.
Минаха няколко секунди, преди Клер да разбере. Искаше й се да го разпита по-подробно, но се въздържа.
В три часа спряха пред друга странноприемница и Тревилиън нае две стаи.
— Пристигнахме. Сега ще спим до полунощ.
Клер не искаше да си легне, докато той не й се закле, че ще я събуди, щом тръгне към дома на Пауъл. Едва след това тя тръгна към стаята си. Беше толкова капнала, че й беше трудно да се съблече. Просна се на леглото, без дори да се завие.
Когато се събуди, навън беше още тъмно, но в стаята гореше лампа. Разтърка си очите и се огледа. На един стол в другия край на стаята седеше Тревилиън с бележник в ръка, и на кука в тавана висяха обръчите на турнела й.
Клер разтърка още веднъж очи. Той рисуваше приспособлението, което издуваше полата й отзад.
— Добре ли спа? — попита Тревилиън, без да откъсва очи от бележника си.
— Как смееш! — Разсъни се изведнъж тя, скочи и смъкна турнела от куката.
— Много интересно приспособление. Има няколко африкански племена, които носят нещо подобно, но там ги плетат от трева. Приличат по-скоро на кошница, отколкото на телен кафез. Ако се наложи, могат да носят вода в тях. А това тук и при най-добро желание не може да послужи за нещо полезно.
— Да не съм от някое негърско племе, та да ме изследваш — пристъпи тя войнствено с пламнали от гняв очи.
Той погледна нощницата й и се усмихна.
— Бих изследвал и други неща, които се намират под дрехите ти. — Посочи й с очи леглото. — Може да отложим с няколко часа посещението си при Пауъл. Дори с много часове.
Клер отстъпи крачка назад.
— Не биваше да влизаш посред нощ в стаята ми. Трябваше да почукаш.
— Колко време ти трябва, за да се приготвиш? И не слагай това чудо. — Той посочи турнела. — Ако се наложи да влезем през прозореца, ще се заклещиш.
— Трябва да го сложа. Роклята ми е така ушита, че без турнела ще се влачи отзад.
Тревилиън я изгледа презрително.
— Не го слагай — повтори той ядосано, обърна се и излезе от стаята.
Половин час по-късно Клер се появи във вестибюла. Носеше своя тъмнозелен костюм и турнела, който издуваше полата отзад. Изражението й трябваше да предупреди Тревилиън, че е готова за схватка, която смята да спечели.
Той понечи да направи някаква забележка, но само й подаде един сандвич.
— Дано се заклещиш на прозореца! А сега да тръгваме.
Клер обаче се забави още малко, докато гостилничарят не й донесе едно пакетче. Тревилиън не я попита какво е това, а и тя нямаше желание да му каже.
Скоро стигнаха до хубавата къщичка, в която бе отседнал Пауъл.
— Наистина ли ще влезем с взлом? — прошепна Клер.
— Да. — Тревилиън я погледна изпитателно. — Може да не участваш, ако не искаш.
Клер поклати глава, пое си дълбоко дъх и го последва в задния двор на къщата.
— И какво ще правим сега?
— Ще чакаме сигнала на Оман.
Клер седна на малката веранда и се умълча умърлушено. След няколко минути се разнесе такъв силен грохот, че тя подскочи и ушите й забучаха. Сякаш няколко оръдия обстрелваха къщичката.
— Хайде! — извика Тревилиън и хвърли камък в най-близкия прозорец. Преди Клер да се усети, той я вдигна на ръце и я тласна към прозореца.
Клер се промуши ловко през отвора, но турнелът й, разбира се, се заклещи в рамката. Не посмя да помоли Тревилиън за помощ, а се дръпна малко назад, извъртя обръча и се промуши в стаята.
Секунда по-късно и Тревилиън скочи до нея. Намираха се в килера зад кухнята и до тях долиташе суматохата от улицата. Някои хора — вероятно слуги — тичаха към предната част на къщата.
Тревилиън улови Клер за ръката и я поведе уверено през тъмни стаи и коридори, докато стигнаха една тясна стълба. Къщата явно му беше добре позната. Качиха се на горния етаж и на два пъти се притискаха в стената, за да не ги видят. Клер забеляза един човек — може би Пауъл — да изхвръква от стаята си и да се втурва по коридора, като се мъчи да завърже халата над нощницата си.
Докато глъчката на улицата не стихваше, Тревилиън заведе Клер до една заключена врата. Без да се бави, той я изкърти.
Когато пристъпи прага, на Клер й се стори, че попада в друг свят. Просторната стая беше цялата в полупрозрачни копринени завеси, които проблясваха във всички цветове на дъгата. Те се люлееха от течението и шумоляха, а въздухът ухаеше на сантал и жасмин. Тревилиън не обърна внимание на тази красота, докато Клер остана с отворена уста на вратата. Подът беше покрит със скъпи копринени килими, напластени един върху друг, а върху тях Клер видя през прозрачните копринени воали, спускащи се от тавана, купища разноцветни възглавници.