— Какво има? — попита Клер.
— Иска си чашата. А аз, дявол да го вземе, нямам желание да я търся.
— Каква чаша?
Тревилиън само махна с ръка, но Ниса сложи ръка върху рамото му и го погледна с гореща молба. Клер се разгневи още повече, като забеляза как изведнъж лицето на Тревилиън се смекчи. Никога не го беше виждала толкова мекушав. После той погледна към нея.
— Златна чаша, украсена със скъпоценни камъни. Носи я от Пеша и отказва да тръгне без нея.
— Къде е тя?
Тревилиън вдигна рамене.
— Долу в някакъв шкаф.
Клер тъкмо се зарадва, че може би Ниса няма да тръгне без чашата си, но Тревилиън отгатна мислите й.
— Джек я заключвал в тази стая като пленница. Не й разрешавал да излиза нито за миг, нито дори да подиша чист въздух в градината. От седмици не е виждала слънцето. Няма съмнение — той е решил да я показва като екзотично животно.
Клер огледа отново Ниса. Бяха почти еднакви на ръст и на една и съща възраст, но по всичко друго напълно се различаваха. Клер беше привлекателна и с по-здравата си, женствена фигура, и с прасковения цвят на кожата си, докато Ниса беше крехка и златиста. Екзотичното момиче гледаше все да се увие около Тревилиън, сякаш търсеше закрила у него.
— Така да бъде — отсече Клер. — Ще я вземем с нас.
Тревилиън се обърна, усмихна се на Ниса и й каза нещо.
Тъмните очи на момичето пламнаха от гняв и тя седна пред своя олтар, скръстила ръце на гърди. Тревилиън се наведе и я вдигна. Ниса се разкрещя. Тревилиън й запуши устата, но тя го ухапа.
— Аз ще донесе чашата — каза Клер и тръгна към вратата.
— Почакай, знам къде е — каза той мрачно. — Ти остани тук и й събери нещата. Като се върна, тръгваме.
Тревилиън излезе. Американката погледна Лунната перла. Красавицата се усмихна. Здрави, бели зъби. Естествено, помисли си Клер, няма да са почернели и развалени я.
— Ако искате да си вземете нещо, сега е моментът. Моите дрехи сигурно няма да ви подхождат, а и ще са ви прекалено широки в гърдите — отбеляза тя ехидно.
Ниса пак се усмихна и, сякаш разбрала думите на Клер, отвори една позлатена ракла до стената. Извади някакви дрехи и ги напъха в голяма чанта с чудесни бродерии. После взе малката статуя от олтара, пусна я в чантата и отново седна на възглавницата. Посочи с ръка другата възглавница, но Клер не се възползва от поканата й. Беше й трудно да се отпусне пред тази жена, която беше сравнила кожата й с вътрешностите на жаба.
Клер отмести воалите и се опита да надникне през прозореца. Искаше да види какво става на улицата. Но на него имаше желязна решетка и се виждаше само стената на съседната къща.
Мина цяла вечност, докато Тревилиън се върна и извади изпод жакета си златна, обсипана с благородни камъни чаша. Не беше много красива, но вероятно имаше друга стойност. Клер взе чашата и я поднесе към светлината. Някои от камъните бяха добре шлифовани, но други изглеждаха съвсем необработени.
— Не е нищо особено, нали? — каза Клер.
Ниса скочи като хищник, грабна чашата от ръцете й и я измери със злобен поглед.
— Не е ли по-добре да тръгваме? — попита с насмешка Тревилиън. — Преди да сте се хванали за косите? Оман едва удържа вече хората на улицата.
Двете жени последваха Тревилиън надолу по стълбата, като на два пъти им се наложи да се крият, за да не ги видят хората, които се връщаха в къщата. Прекосиха задния двор и излязоха на малка уличка.
Вървяха дълго по обиколни тесни улички, докато попаднаха на Оман. Чакаше ги в каретата, сякаш нищо не се е случило. Но винаги безупречно белите му дрехи бяха изпокъсани и измърсени от барута на фойерверките, а на бузата му имаше рана. Ниса го поздрави радостно и му каза нещо, от което едрият мъж се усмихна.
Тримата се настаниха в каретата и камшикът на Оман изплющя по гърбовете на конете. Ниса се настани до Тревилиън, а Клер седна срещу тях.
Американката беше бясна. Облегна се на тапицерията и затвори очи. Каза си, че не я е грижа какво прави Тревилиън с тази жена, но надаваше ухо за всяка тяхна дума. Все й се струваше, че си шепнат любовни признания. И защо не? Не беше ли естествено тази жена да е влюбена в човека, който й е спасил веднъж живота, а сега отново я освобождаваше?
— Искаш ли да спрем, за да поспиш? Или предпочиташ да продължим? — попита Тревилиън.
Клер се престори на изненадана.
— На мен ли говориш? Вече си мислех, че си забравил съществуването ми.
— Ниса спи.
— Е, това обяснява всичко — отвърна Клер язвително. — Сигурно успя да й разкажеш преживелиците си, откакто сте се разделили.
— Ниса не е добра слушателка — каза Тревилиън тихо. — Не са много жените, които се интересуват от делата ми. Повечето не приличат на теб.