— Дяволски добър въпрос — отвърнах. — Бях решил да не ти я показвам, но… като се има предвид какво ни предстои…
— Какво?
— Знаеш много добре, Уайърман.
Той се олюля, сякаш неговото бедро беше премазано от кран. Лицето му блестеше от пот. Лявото му око все още бе кървясало, но ми се стори, че не беше толкова червено като преди. Естествено не бе изключено и да греша.
— Ще можеш ли да го направиш?
— Ще се опитам. Стига да искаш, разбира се.
Той кимна и си свали пуловера.
— Опитай тогава.
— Застани до прозореца, та светлината да пада върху лицето ти, когато слънцето се спусне към хоризонта. В кухнята има табуретка, на която можеш да седнеш. Какво се разбра с Ан-Мари?
— Каза, че може да остане до осем, и обеща да поднесе обяд на госпожица Истлейк. Аз донесох лазаня. Ще я сложа във фурната в пет и половина.
— Добре — кимнах. Казах си, че докато стане лазанята ще се е стъмнило. Обаче можех да снимам Уайърман с фотоапарата си, а после да прикрепя снимката към статива и да рисувам по нея. Ала въпреки че бях привикнал да работя бързо, разбирах, че портретът няма да се получи веднага — работата щеше да ми отнеме няколко дни.
Той се върна от кухнята, понесъл табуретката, и се вкамени.
— Какво правиш?
— А какво правя според теб?
— Изрязваш дупка в това чудесно платно.
— Дай си бележника да ти пиша шестица. — Оставих изрязания правоъгълник встрани, взех подложката с рисунката на плаващия мозък и заобиколих статива. — Помогни ми да го залепя отзад.
— Кога измисли всичко това, vato?
— Не съм го измислял.
— Не си ли?
Гледаше ме през дупката в платното по същия начин, както зяпачите се взираха през хилядите пролуки в оградите на строителните обекти от предишния ми живот.
— Не. Нещо ми подсказва в движение какво да правя. Ела от тази страна.
С помощта на Уайърман приключихме с подготовката за няколко минути. Той закри отвора с картонената подложка от риза, а аз извадих от джоба си тубичка „Елмърс Глу“ и я залепих за платното. После отново заобиколих статива и видях, че всичко се е получило перфектно. Във всеки случай поне за мен.
Посочих челото на Уайърман.
— Това е мозъкът ти.
После посочих към статива.
— Това е мозъкът ти върху платното.
На лицето му се изписа недоумение.
— Шегичка, Уайърман.
— Не я разбрах.
VIII
Вечерта се нахвърлихме на храната като прегладнели спортисти. Попитах Уайърман дали вижда по-добре, но той поклати глава.
— В лявата половина на моя свят продължава да цари мрак, Едгар. Бих искал да кажа обратното, но уви.
Дадох му да прослуша съобщението на Нануци. Уайърман се засмя и заудря с юмрук по дланта си. Трогнах се от радостта му, граничеща с ликуване.
— Отново се издигаш към върха, muchacho… вече в новия си живот. Нямам търпение да те видя на корицата на „Тайм“.
— Притеснява ме само едно — казах… и веднага избухнах в смях. Всъщност ме притесняваха доста неща, включително и фактът, че все още нямах никаква представа защо се впусках в тази авантюра. — Дъщеря ми може да поиска да дойде. По-малката, която вече ме навести.
— И какво лошо има в това? Повечето хора само биха се зарадвали, че дъщерите им са свидетели на превръщането им в професионалисти. Ще изядеш ли последното парче лазаня?
Разделихме си го. Аз взех по-голямата част, понеже бях творческа натура.
— Не ме разбра — ще се радвам много, ако дойде. Но твоята господарка казва, че Дума Ки не е хубаво място за дъщерите, и аз съм склонен да й вярвам.
— Моята господарка има Алцхаймер, който непрекъснато се задълбочава. Лошата новина е, че вече не може да различи лакътя от задника си. Добрата — че всеки ден се запознава с нови хора. Включително и с мен.
— Каза ми това за дъщерите два пъти и нито веднъж умът й не бе помрачен.
— Може да е права. А може и да си го е въобразила, понеже тук са умрели двете й сестрички, когато е била само на четири годинки.
— Илзе повърна. Когато се прибирахме й беше толкова зле, че едва ходеше.
— Може би е слънчасала. Виж сега… не искаш да рискуваш и аз напълно те разбирам. Защо не настаниш дъщерите си в добър хотел с денонощен рум сървиз, където портиерите те гледат в устата и само чакат поръчките ти? Препоръчвам ти „Риц-Карлтън“.
— И двете ли? Мелинда няма да може да…