— Рано си станала — добавих, макар че това не ме изненадваше. Илзе открай време бе чучулигата в семейството.
— Тревожех се за теб. Особено след като господин Уайърман се обади на Джак и му каза, че милата старица е умряла. Джак ни го съобщи. Още бяхме на вечерята.
— Знам.
— Толкова ми е жал… — Тя положи глава на рамото ми. — Как можа да се случи точно на твоята специална вечер…
Прегърнах я.
— Поспах няколко часа и станах, защото се беше съмнало. И щом погледнах през прозореца, кого, мислиш, че видях да стои сам-самичък до басейна?
— Не можах да спя повече. Надявам се, че не съм събудил май… — замълчах, понеже забелязах как се ококориха очите на Илзе. — Не си фантазирай нищо, бисквитке. Просто утешение — нищо друго.
Нещата не се бяха ограничили само до утешението, ала нямах намерение да анализирам случилото се пред дъщеря си. Нито пък пред самия себе си.
Тя сви рамене, но после изправи гръб, наклони глава и ме изгледа усмихнато.
— Ако лелееш някакви надежди, това си е твое право — продължих аз. — Мога само да те посъветвам да проявиш сдържаност. Винаги ще се грижа за нея, но понякога хората се отдалечават толкова много, че вече нямат път назад. Мисля… сигурен съм, че нашият случай е точно такъв.
Илзе отново се вгледа в равната водна повърхност и усмивката й помръкна. Не ми беше приятно да я гледам такава, но може би това беше най-добрият вариант.
— Е, щом е така… — въздъхна тя.
Тези думи ми даваха право да сменя темата. Нямах голямо желание, ала бях неин баща, а тя в много отношения си оставаше дете. Тоест колкото и да скърбях за Елизабет Истлейк, колкото и сложна да беше ситуацията, в която се бях оказал, никой не ме беше освободил от родителските ми задължения.
— Ще те питам нещо, Или.
— Слушам те, тате.
— Не носиш годежния си пръстен, защото не искаш майка ти да го види и да се ядоса… за което напълно те разбирам… или защото вие с Карсън…
— Върнах му го — каза тя с равен глас. После се засмя и от раменете ми сякаш падна цяла канара. — Но го изпратих с „Ю Пи Ей“ и го застраховах.
— Значи… сте скъсали?
— Е… никога не казвай никога. — Тя зашляпа с крака по водата. — Карсън не иска да късаме или поне така ми каза. Аз също не съм сигурна, че го искам. Най-малкото преди да сме се видели. Телефонът и електронната поща не ти вършат работа в такива случаи. Освен това искам да проверя дали изпитвам някакво влечение към него и ако е така, колко е силно. — Тя ме изгледа малко притеснено. — Непристойно ли ти звучи?
— Не, скъпа.
— Мога ли сега аз да те попитам нещо?
— Естествено.
— Колко пъти си давал втори шанс на мама?
Усмихнах се.
— По време на брака ни? Поне двеста.
— А тя на теб?
— Горе-долу толкова.
— Някога да си й… — Тя се запъна. — Не, не мога да те питам за това.
Взирах се в басейна и усещах как поруменявам като типичен представител на средната класа.
— При положение, че водим този разговор в шест сутринта, когато дори обслужващият персонал не е на работа, и при положение че знам какъв е проблемът ти с Карсън Джоунс, спокойно можеш да ме попиташ. Отговорът е не. Нито веднъж. Но ако трябва да бъда съвсем искрен, трябва да кажа, че това се дължи на стечение на обстоятелствата, а не на несломимата ми преданост. Имало е случаи, когато съм бил на косъм от подобно нещо, а веднъж го избегнах само благодарение на късмета, съдбата или намесата на провидението. Не мисля, че семейният ни живот щеше да приключи по този начин, ако… не беше злополуката. Може да нанесеш и по-жестоки удари на партньора си, но неслучайно се нарича изневяра. Един такъв случай може да се оправдае с правото на човека да сгреши. Два — с човешката слабост. Повече… — вдигнах рамене.
— Той ми каза, че е станало само веднъж. — Гласът й бе утихнал до шепот и стъпалата й вече се движеха едва-едва във водата. — Каза, че тя му се натиснала. И в края на краищата… нали разбираш?
— Естествено. Постоянно се случва. Поне във филмите и книгите. А понякога и в реалния живот. — И това, че звучеше като лъжа с користна цел, не означаваше, че е истина.
— Момичето, с което пееше ли?
Илзе кимна.
— Бриджит Андрейсън.
— Нали имаше лош дъх?
Кисела усмивка.
— Сещам се как неотдавна ми каза, че той трябва да направи избор.
Дълга пауза.
— Всичко е толкова сложно…
„Винаги е сложно. Попитай когото си искаш от пияниците в бара, изгонени от жените си.“ — Обаче запазих тези мисли за себе си.
— Каза ми, че не иска да я вижда повече. И с дуетите им е свършено. Знам, че е така, понеже прегледах последните отзиви в интернет. — Тя поруменя леко, макар че изобщо не я винях. И аз бих проверил в Мрежата. — Когато господин Фредериксън — директорът на турнето — го заплашил да го изпрати вкъщи, Карсън му казал да го изпрати където си иска, но повече няма да пее с тази набожна руса кучка.