— Тя подхвана тази игра и с вас — посочи Джак. — Кенди Браун.
— И окото ми — добави Уайърман. — Не забравяй как излекува окото ми.
— Мисля, че заслугата за окото ти е изцяло моя — отвърнах… ала така ли беше наистина? — Имало е и други неща. Не толкова важни, но все пак… например е използвала картините ми като кристално кълбо… — замълчах. Не исках да продължа, защото тази пътека отново щеше да ме отведе до Том. Том, когото трябваше да излекувам.
— Кажи ни какво си узнал от картините й.
— Добре. Ще започна с онзи извънсезонен ураган. Бил е предизвикан от Елизабет вероятно с помощта на Персе.
— Май се бъзикате с мен — възкликна Джак.
— Персе е казала на Елизабет къде се намира находката, а Елизабет е съобщила на баща си. Сред боклуците… да кажем, че сред боклуците е имало порцеланова статуетка, може би трийсетина сантиметра висока, изобразяваща прекрасна жена. — Да, наистина я бях видял, макар и не с подробности. Ясно си спомнях обаче празните лишени от зеници очи-перли. — Това е била наградата на Елизабет, нейното заслужено възнаграждение, и когато фигурката била извадена от водата, Персе започнала същинското си дело.
— Ако изобщо се е появила тази статуетка, Едгар? — попита предпазливо Джак.
От устните ми за малко да се откъсне фразата, която не помня къде бях чул или прочел: „В онези дни на земята са живели древни богове и те са властвали над света.“ Не я изрекох, понеже не исках да я чуя — дори и в тази ярко осветена стая, — ето защо само поклатих глава.
— Не знам. Нямам представа под какъв флаг е плавал корабът, който се е разбил тук. Вероятно риф Кит е разпорил трюма му и част от товара се е разсипал. Навярно знам твърде малко… ала си мисля, че Персе е имала свой собствен кораб и когато е излязла от водата и се е свързала с могъщото младо съзнание на Елизабет Истлейк, е била способна да го призове.
— Корабът на мъртвите. — На лицето на Уайърман някак по детски се бяха изписали страх и благоговение. Навън вятърът шумеше в клоните на дърветата, люлееше рододендроните и до ушите ни достигаха равномерните приспивни звуци на прибоя. Бях се влюбил в този звук още при пристигането си на Дума Ки и все още го обичах, ала в момента ме плашеше. — Корабът й се е наричал… Как? „Персефона“?
— Ако това название ти харесва — свих рамене аз. — Мисля, че Елизабет е имала предвид него под името „Персе“. Това обаче няма значение, понеже в момента не си говорим за старогръцката митология. Говорим за нещо много по-древно и чудовищно. И гладно. Това чудовище не се различава много от вампирите. Но е жадно не за кръв, а за души. Или поне така мисля. Новата кукла е изкарала при Елизабет не повече от месец, и само Бог знае как се е променил животът в „Гнездото на чаплата“ през това време… със сигурност обаче не се е променил към добро.
— Тогава ли Истлейк е поръчал сребърните харпуни? — попита Уайърман.
— Нямам представа. Има много въпроси, чиито отговори не зная, понеже цялата ми информация идва от Елизабет, а по това време тя е била невръстно дете. Не знам и какво точно се е случило в предишния й живот, защото точно тогава е престанала да рисува. А дори и да е помнила времето, когато е рисувала…
— … е полагала всички усилия да го забрави — довърши вместо мен Джак.
Лицето на Уайърман помръкна.
— В края на живота си тя беше на път да забрави всичко.
— Спомняте ли си картините, на които всички се усмихваха като напушени наркомани? — попитах аз. — В тях Елизабет се е опитвала да пресъздаде светът такъв, какъвто го е помнила. Какъвто е бил преди появата на Персе. Един неизразимо по-щастлив свят. В дните, предшестващи гибелта на близначките, тя е била много изплашена, но се е бояла да го сподели с някого, понеже е подозирала, че нещата са се объркали по нейна вина.
— Кои неща? — попита Джак.
— Не мога да кажа точно, но на една от картините е изобразен старомоден градински жокей, стоящ на главата си, и според мен тази рисунка обяснява всичко. Мисля, че в онези последни дни целият й свят се е преобърнал с краката нагоре. — Бях сигурен, че с този градински жокей бе свързано и още нещо, макар и да не знаех точно какво, а и сега не му беше времето да се занимавам с него. — Мисля, че в дните непосредствено преди и след смъртта на близначките „Гнездото на чаплата“ се е превърнала в затвор за семейството.
— И само Елизабет е знаела причината? — подхвърли Уайърман.