— Малката мръсница! Видяла е татуировката и ме е издала! Само така би могъл да разбереш! Нищо не означава! Не е доказателство!
— Не сме в съда, Пам — напомних й.
Тя не отговори, ала чувах тежкото й дишане.
— Илзе наистина подозираше за този с Макс, но не знае нищичко за Том. Ако й кажеш, ще я съкрушиш. — Замълчах. — Също и мен.
Пам възкликна през сълзи:
— Изобщо не ми пука за теб. Върви на майната си. Ще ми се да си мъртъв, разбра ли? Лъжливо копеле, което си пъха носа, където не трябва. Ще ми се да си мъртъв.
Аз не изпитвах същите чувства към нея. Слава богу.
Ивицата по водата продължаваше да потъмнява и вече напомняше полирана мед. Скоро щеше да стане оранжева.
— Какво знаеш за душевното състояние на Том?
— Нищо. За твое сведение помежду ни няма нищо. Ако изобщо е имало нещо, продължи само три седмици. Всичко свърши. Дадох му ясно да разбере, когато се върнах от Палм Дезърт. Причините са много, но най-вече защото е твърде… — Пам замлъкна, после избухна: — Само тя ти е казала. Мелинда не би го направила, дори и да знаеше. — В гласа й се прокрадна нелепа злоба: — Тя знаеше какво преживях заради теб.
Колкото и да бе изненадващо, тази тема не ме вълнуваше. За разлика от другата.
— Той е твърде какво?
— Кой е твърде какво? Господи, как те мразя! Да ме разпитваш така!
Сякаш на мен ми харесваше да я разпитвам.
— Том. Ти каза, че бил твърде…
— Твърде неуравновесен. Постоянно променя настроенията си. Днес е весел, утре потиснат, а вдругиден — и двете, особено ако не е взел…
Пам рязко спря.
— Ако не си е взел хапчетата — довърших вместо нея.
— Не съм му психиатър! — В гласа й не се долавяше обичайното за подобна ситуация раздразнение, а стоманена нетърпимост. Боже! Жената, с която бях живял толкова дълго, при необходимост бе нещо ново и със сигурност бе възникнала след злополуката. Помислих си, че това е травмата на Пам.
— До гуша ми дойде от твоите идиотщини, Едгар. Имам нужда от истински мъж, чието настроение да не зависи от някакви хапчета. „Сега не мога да ти кажа, попитай ме по-късно, когато не съм толкова разстроен“ — добави опитвайки се да ми подражава.
Изхлипа и аз зачаках следващия пристъп. Така и стана… някои неща не се променят.
— Майната ти, Едгар. Успя да развалиш един чудесен ден.
— Въобще не ме интересува с кого спиш. Нали сме разведени — напомних й. — Искам само едно — да спася живота на Том Райли.
Този път тя изкрещя толкова силно, че машинално отдръпнах слушалката от ухото си.
— Не нося НИКАКВА отговорност за живота му! СКЪСАХМЕ! Не разбра ли? — После добави малко по-тихо: — Той не е в Сейнт Пол. Замина на пътешествие с майка си и педерасткото си братче.
Внезапно разбрах (или си помислих, че разбирам). Сякаш се бях издигнал над ситуацията и я наблюдавах от птичи поглед. Може би защото самият аз бях обмислял идеята за самоубийство, което трябваше да изглежда като нещастен случай. Не заради застрахователното обезщетение, а защото не исках дъщерите ми да живеят с тежкото бреме всички да знаят, че баща им се е самоубил…
— Кажи му, че знаеш. Когато се върне, му кажи, че знаеш за намерението му да сложи край на живота си.
— И защо да ми повярва?
— Защото наистина смята да го направи. Защото го познаваш. И защото е психически неуравновесен и вероятно си мисли, че се разхожда с табелка на гърба, на която пише: „МИСЛЯ ДА СЕ САМОУБИЯ“. Скастри го, че не взема антидепресантите. Така е, нали?
— Да. Но предишните ми молби да пие хапчетата си не помогнаха.
— Казвала ли си му, че ще разкажеш на всички, ако престане да взема лекарствата си?
— Не, и нямам никакво намерение да го правя! — В гласа й се прокраднаха панически нотки. — Да не мислиш, че искам целият град да разбере, че съм спала с Том Райли? Че съм имала връзка с него?
— А ако целият град узнае, че съдбата на Том не ти е безразлична? Това също ли ще е ужасно?
Пам мълчеше.
— Искам само едно. Да се срещнеш с него, когато се върне…
— Искаш! Естествено! Целият ти живот се върти около онова, което искаш! Виж какво ще ти кажа, Еди! Щом е толкова важно за теб, ти се срещни с него! — В гласа й отново се появи стоманената нетърпимост, но този път примесена със страх.
— Ако ти си го зарязала, вероятно все още имаш някакво въздействие върху него. И то би могло да спаси живота му. Знам, че няма да ти е леко, но ти вече си станала част от живота му.
— Как не! Помежду ни всичко приключи!
— Ако се самоубие, едва ли до края на живота ти ще те измъчват угризения на съвестта… но мисля, че една тежка година и е гарантирана. Дори две.