— Кажи ми какво се случи, Панда.
— Престани да ме наричаш така. Повтори и ще затворя. Тогава ще звъниш на Том да питаш него какво се е случило. Май трябва да те принудя да направиш точно това. Ще ти е за урок. — Започнах да си масажирам слепоочията: лявото с палеца, а дясното — с показалеца и средния ръст. Изумително е как една ръка може да обхване толкова много сънища и болка. Не говоря за потенциалните възможности за задоволяване на еротичните фантазии.
— Кажи ми, Пам моля те. Ще те изслушам и няма да избухвам.
— Значи можеш, а? Секунда… — Чух някакво изтракване, сякаш бе оставила слушалката на твърда повърхност, може би на кухненската маса. За миг чух приглушения брътвеж на телевизора, после звукът внезапно замлъкна. — Така, сега вече чувам мислите си. — Тя отново изхлипа. Изсекна се. Отново заговори, но вече спокойно, без истерия. — Помолих Майра да ми се обади, когато Том се прибере… Майра Деворкян, съседката му. Казах й, че се тревожа за психическото му състояние. Не съм сбъркала, нали?
— Не си.
— И бинго! Майра сподели, че също била разтревожена… също и съпругът й Бен. Каза, че пиел твърде много, а понякога отивал на работа небръснат. Макар че бил в чудесно настроение, когато тръгвали на пътешествието. Удивително е колко неща забелязват съседите, дори и да не са ти близки приятели. Бен и Майра изобщо не подозираха за… нас, но са разбрали, че Том е в депресия.
„Ти си въобразяваш, че не са знаели за вас“ — помислих си, ала не го изрекох.
— Накратко, поканих го у дома. Така ме гледаше, когато дойде… така ме гледаше… сякаш си мислеше, че искам да… нали разбираш…
— Продължи оттам, където спря.
— Аз ли разказвам или ти?
— Извинявай.
— Всъщност си прав естествено, че си прав. Смятах да го поканя в кухнята на кафе, но не успяхме да стигнем по-далеч от хола. Опита се да ме целуне. — Тя произнесе това изречение с демонстративна гордост. — Позволих му… веднъж… но щом стана ясно, че иска нещо повече, го отблъснах и му казах, че настоявам да поговорим. Отвърна, че не очаквал нищо хубаво, понеже изречението ми било достатъчно красноречиво, но вече нищо не можело да го нарани така, както съм го била наранила аз, когато му казах, че няма да се виждаме повече. Такива сте вие, мъжете — а после разправят, че ние сме насаждали чувство за вина.
Слушах я, без да продумам.
— Потвърдих, че вече няма да имаме романтични отношения, но той не ми е безразличен. Добавих как няколко души са споделили с мен за странностите в поведението му, а аз съм се сетила, че е престанал да взема антидепресантите, и съм се разтревожила да не реши да се самоубие.
Тя замлъкна за миг, преди да продължи задъханата си тирада:
— Преди да дойде, въобще не смятах да му казвам всички тези неща. Но щом прекрачи прага, реших да го направя, а като ме целуна, и последните ми съмнения изчезнаха. Устните му бяха студени и сухи. Сякаш се целувах с труп.
— Вярвам ти — въздъхнах и понечих да почеша дясната си ръка.
— Лицето му се бе изопнало… в буквалния смисъл. Всички бръчки се бяха изгладили, а свитите му устни бяха като чертички. Попита ме откъде ми е хрумнала подобна дивотия. И преди да му отговоря, добави, че дрънкам шибани простотии. Тъкмо така се изрази, а знаеш, че такива думи не фигурират в речника му.
Права беше. Онзи Том, когото познавах, за нищо на света не би говорил така.
— Нямах намерение да му съобщавам имена… най-малко твоето, за да не ме помисли за луда, нито пък на Илзе, защото един бог знае какво би могъл да й наговори, ако…
— Казах ти вече, че Или няма нищо общо с…
— Не ме прекъсвай. Свършвам. Казвах само, че хората, забелязали странностите в поведението му, дори не знаят за хапчетата, които взема след втория развод, нито че от месец май миналата година вече не ги пие. Той ги нарича „хапчета за затъпяване“. И ако си въобразява, че се контролира и никой нищо не забелязва, много греши. После го предупредих, че ако посегне на живота си, ще кажа на майка му и брат му, че се е самоубил, и това ще ги съкруши. Беше твоя идея, Едгар, и се оказа блестяща. Надявам се, че се гордееш. Тогава той счупи вазата и ме нарече „мръсница, която си вре носа, където не й е работата“. Бас държа, че… — Тя преглътна и аз го чух съвсем ясно през всичките километри, които ни деляха. — Бас държа, че вече е знаел със сигурност как точно ще се самоубие.
— Не се и съмнявам. Какво според теб ще направи сега?