Прибрах се и включих телевизора. По Шести канал предаваха извънредна емисия новини. Кенди Браун беше арестуван. Според „източници, близки до разследването“, сред конфискуваните от дома му вещи имало бельо, изцапано с кръв. Предстоеше неизменният ДНК-анализ, ала Кенди Браун не пожела да го изчака. На следващия ден вестниците цитираха признанието му: „Надрусах се и извърших нещо ужасно.“ Прочетох дописката, докато пиех сутрешния си сок. Над статията бе поместена прословутата снимка от записа на охранителната камера, която вече ми беше позната като фотографията, запечатала убийството на Кенди: Кенди държи Тина Гарибалди за китката, а тя го гледа въпросително. Телефонът иззвъня. Вдигнах слушалката, без да откъсвам очи от снимката. Ужасната смърт на Тина бе обсебила мислите ми. Обаждаше се Уайърман. Попита мога ли да отида в хасиендата. Казах му да ме чака и тъкмо щях да затворя, но осъзнах, че гласът му е някак променен. Попитах какво се е случило.
— Май ослепях с лявото око, muchacho. — Той се засмя. Смехът му беше странен, изпълнен с отчаяние. — Знаех, че натам вървят нещата, но въпреки това съм потресен. Предполагам, че всички се чувстваме по този начин, когато се събудим и разберем, че… — Той си пое дълбоко дъх. — Можеш ли да дойдеш? Опитах се да се свържа с Ан-Мари, но са я повикали по спешност при пациент и… можеш ли да дойдеш, Едгар? Моля те.
— Тръгвам веднага. Горе главата, Уайърман. Дръж се!
V
През последните няколко седмици нямах проблеми с очите. След злополуката периферното и зрение бе увредено и се налагаше да се обръщам, за да погледна встрани, но иначе очите ми си бяха наред. Докато вървях към невзрачния шевролет, се запитах как ли ще се почувствам, ако червената мъгла отново забули всичко около мен… или ако някоя сутрин се събудя и открия, че светът се е превърнал в черна дупка. Тези въпроси породиха и друг. Как Уайърман изобщо успя да се засмее? Макар и едва-едва.
Отворих вратата на шевролета и си спомних какво бе казал Уайърман за Ан-Мари Уистлър — медицинската сестра, която се грижеше за Елизабет по време на отсъствията му. Повикали я били по спешност, тоест… Закуцуках обратно към къщи и набрах номера на мобилния телефон на Джак, като се молех да вдигне и да може да смени Уайърман. Вдигна и ми каза, че ще може. Точка в полза на отбора домакин.
VI
Тази сутрин за пръв път шофирах извън острова и образно казано, се хвърлих право в дълбокото като се влях в натоварения трафик от автомобили, движещи се на север по Тамаями Трейл. Целта ни беше Мемориалната болница в Сарасота. Препоръча ни я лекарят на Елизабет, на когото се обадих въпреки протестите на Уайърман. Сега Уайърман не преставаше да ме пита добре ли се чувствам, сигурен ли съм, че мога да шофирам, не било ли по-разумно аз да остана при Елизабет, а Джак да го откара до болницата…