Не мисля, че натрапчивото повторение на снимката по телевизията бе определящ фактор за онова, което последва, но имаше ли връзка с онези събития? Да.
Твърдо да.
VIII
Мракът вече бе паднал, когато най-накрая изкарах колата от гаража и подкарах по Тамаями Трейл към Дума. Отначало не мислех за Уайърман; шофирането поглъщаше цялото ми внимание, дори се притеснявах, че късметът всеки момент ще ме изостави и пътуването ни ще завърши с катастрофа. Започнах да се отпускам едва след като отминахме изхода да Сиеста Ки и потокът от автомобили намаля. Щом наближихме търговския център „Кросроудс“ обаче, Уайърман внезапно изкомандва:
— Спри!
— Какво ще си купиш от „Гап“? Боксерки? Тениски с джобчета?
— Не ми се прави на умник. Спри, без да коментираш. Паркирай под онази лампа!
Подчиних се и изключих двигателя. Мястото ми се стори доста зловещо, въпреки че на паркинга имаше доста коли, а Тина Гарибалди бе отвлечена от Кенди Браун от другата страна на масивното здание, където се намираха товарните платформи.
— Май съм готов да ти разкажа всичко — промърмори Уайърман. — Заслужаваш да го научиш. Защото се грижиш за мен. Защото си добър с мен…
— Спести си сантименталните излияния — прекъсна го.
Той стискаше тънката сива папка, която сутринта беше взел със себе си. На етикета бе написано името му. Вдигна показалец, давайки ми знак да замълча, но не ме погледна. Вниманието му сякаш бе приковано от входа на магазина „Бийлс“, намиращ се от тази страна на търговския център.
— Искам да разкажа всичко наведнъж и да приключим с обясненията. Съгласен ли си?
— Естествено.
— Случилото се с мен прилича на… — Той се обърна към мен. Лицето му внезапно се бе оживило. Яркочервеното му ляво око продължаваше да сълзи, но погледът му се беше фокусирал. — Muchacho, гледал ли си репортаж за човек, който спечелва двеста-триста милиона долара от лотарията?
— Че кой не е гледал?
— Изкарват късметлията на сцената, дават му грамаден картонен чек и той дърдори нещо несвързано, в повечето случаи пълни дивотии, но и това е добре, понеже самото отгатване на всички тези цифри си е доста щуро, нали? Направо абсурдно. Най-доброто, което можеш да кажеш, е: „Отивам в шибания «Дисни Уърлд».“ Следиш ли ми мисълта?
— Горе-долу.
Уайърман отново започна да изучава хората, които влизаха и излизаха от „Бийлс“. Зад този магазин Тина Гарибалди бе срещнала Кенди Браун.
— Аз също спечелих на la loteria. В нея обаче се разиграваше не огромна сума, а огромно нещастие. В предишния си живот бях адвокат и работех в кантората „Файнъм, Дулинг и Алън“ в Омаха. Шегаджиите (към тях се числях и аз) я наричаха „Намери, Изчукай и Забрави“. Всъщност фирмата бе напълно почтена. Имахме много клиенти и аз заемах доста висока позиция в йерархията. Бях ерген и си мислех — вече бях на трийсет и седем, че никога няма да се оженя. После в града пристигна цирк, Едгар. Истински цирк с лъвове, тигри и въздушни акробати. Повечето артисти бяха чужденци — нещо обичайно за цирковете. Например въздушните акробати и семействата им от Мексико. Хулия Таверес, една от касиерките, също беше мексиканка. Тя водеше и счетоводството, бе и преводачка на въздушните акробати. Не обичам цирка. От време на време Уайърман можеше да посети рок концерт, но на цирк не ходи. И ето, че отново се появява лотарията — на всеки няколко дни работниците от цирка теглеха жребий, за да определят кой да напазарува. Нали се сещаш — чипсове, снаксове, кафе, сода… Един ден Хулия изтеглила белязаната хартийка. Когато излязла от супермаркета с покупките и тръгнала съм своя миниван, един камион, влизащ в паркинга с твърде голяма скорост, блъснал количките за пазаруване… нали знаеш как ги нареждат една в друга?
— Да.
— Добре. Бам! Количките били изтласкани на десетина метра. Ударили Хулия и счупили крака й. Тя нямало как да види камиона, следователно нямало как и да отстъпи. Недалеч имало полицай, който чул вика й. Той извикал „Бърза помощ“ и подложил шофьора на тест за алкохол. Дрегерът показал едно цяло и седем промила.