― Какви неща? ― интересувам се.
Тя отпуска длан върху ръката ми за момент, оставя ме да почувствам топлината ѝ. Устремява поглед покрай мен навътре в книжарницата и казва:
― А и Рейчъл винаги е до теб.
― С Рейчъл сме само приятели. Само приятели. Има те единствено теб ― заявявам. ― Теб.
Тя се усмихва и стиска ръката ми.
― Ами ако се променя? ― питам и тя се поколебава, преди да отговори.
― Не мисля, че би имало значение. Няма да има значение ― отвръща, но истината се съдържа в първата част от отговора ѝ. Тя не мисли, че би имало значение, което означава, че е възможно да има значение. Би могло да има значение. Преди да си тръгне, я карам да обещае, че ако се променя и има значение, тя ще се върне.
Тя ме целува за сбогом и аз решавам да приема целувката за да.
Тази сутрин няма и една част от мен, която да не боли: зъбите, главата, сърцето ми, гордостта ми, очите. Задната част на очните ябълки също ме боли. Тикам глава под водната струя и се мъча да отмия мисълта за това, че Ейми винаги е била малко влюбена в Грег.
Излизам и се подсушавам, а после сядам на ръба на ваната и позволявам на остатъчната пара да прочисти главата ми. Татко влиза и пита дали може да използва огледалото.
― Рейчъл ми каза за Ейми ― съобщава.
― Само временно е с Грег.
― Понякога се налага да отстъпиш, Хенри ― заявява и почуква самобръсначката си в ръба на мивката. Не го вярва обаче. Ако беше така, щеше да продължи напред с живота си, вместо да препрочита „Големите надежди“ и да се надява на нов шанс с мама.
Наблюдавам го как се бръсне през пяната върху лицето си и се мъча да реша как да кажа каквото искам да кажа сега, след като съм убеден, че искам да го кажа.
― Колко ще получим, татко? ― питам.
― Притежаваме сградата, Хенри. Двуетажна е и има заден двор. Бих казал над милион.
Мълча, докато приключи с лицето си и после го бърше с кърпата, която му подавам.
― Не е проблем, ако искаш да я продадем ― промълвява.
В моя идеален свят не бих се тревожил за пари. В моя идеален свят книгите биха останали около нас завинаги и всички биха обичали употребяваните колкото татко, Джордж и мен. Ейми би ги обичала. Но това не е моят идеален свят.
― Според мен трябва да продадем. Мама мисли, че идеята е добра, а тя разбира от бизнес.
Той кима и чака. Защото не мога да отговоря с „може би“. Въпросът изисква да или не за отговор. Това ми напомня как веднъж ми каза, че обича художествената литература, защото при героите рядко съществуват категорични отговори. Обясни ми, че светът е сложно място. Хората също са сложни.
Двамата с него сме провеждали стотици разговори на тема персонажите в книгите. Последният ни беше за „Бог Върнън Литъл“, книга от ДБС Пиер. Толкова ми хареса, че я прочетох два пъти.
― Какво ти допадна в нея? ― попита ме татко.
― Върнън ― посочих аз името на главния герой. ― И начина, по който критикува Америка. Но главно езикът. Все едно, че е оставил думите за малко на слънце да се постегнат и те не звучат, както очакваш.
― Някой ден може да решиш да станеш писател ― заключи татко. ― Какво мислиш? ― В нашата книжарница всичко беше възможно.
Но в истинския свят не всичко е възможно. Очевидно не е или мама не би настоявала на продажба. Тя обича книжарницата също толкова много, колкото нас, и приема, че бизнесът замира. Ако през остатъка от живота си печеля колкото сега, определено не всичко ще е възможно. Нито за мен, нито за Джордж.
― Да ― отронвам и прекарвам палеца на крака си върху пукнатина на плочката. ― Искам да я продадем.
― И какво ще правиш след това? ― пита ме.
― Все още съществува възможността да замина с Ейми. Следващата година сигурно ще започна да уча.
― Тогава е решено ― обявява тъжно. ― Ще задействам нещата.
Слизам долу и започвам малко по малко да се сбогувам с книжарницата. Минавам покрай Библиотеката за писма, но дори не я поглеждам. Не проверявам „Пруфрок и други наблюдения“ за мисли на непознати. Не надзъртам в градината за четене зад мен.
Отивам право на щанда, където Джордж крещи на новото момче.
― Ако не разкараш компютъра си от пътя ми, ще ти го натикам отзад.
Нещата са на път да загрубеят и издърпвам телбода от ръцете на Джордж, защото сме книжарница за употребявани книги и не можем да си позволим да плащаме за ново око.
Новото момче ― Мартин ― е приблизително на възрастта на Джордж. Изглежда като спретнат, добре изглеждащ компютърен гений.