― Не сте във война ― съобщава. ― Снощи сте оправили всичко. Целунал си я, но тя няма проблем с това. Накарал си я да тъгува по бившия ѝ приятел Джоъл, това е всичко.
Мъча се да изглеждам доволен от информацията, защото трябва да съм доволен. Ако не съм доволен, това би ме направило скапан егоцентрик, на когото не му пука за най-добрата му приятелка. А аз не съм такъв.
― Целувката обаче трябва да си я е бивало. Щом я е накарала да тъгува по Джоъл ― промълвявам.
― Или пък е била изключително лоша ― изтъква Лола. ― Но не мога да определя кое от двете, защото качеството на целувката не беше обсъждано ― записва адрес на едно листче. ― Джъстин Кент ще прави купон идния петък. С Хироко ще свирим и това ще е едно от последните ни изпълнения. Покани Рейчъл. Има нужда от разведряване.
По-лесно е да се каже, отколкото да се изпълни, затова се връщам към наблюдаването.
В деня на купона вече съм силно объркан.
Във всеки ден от тази седмица се държах дружелюбно към Рейчъл и всеки ден очаквах Рейчъл да възвърне старото си аз. Но всеки ден тя пристигаше на работа и ме подминаваше на път към Библиотеката за писма. Не взема почивка чак до обед, когато изчезва за половин час. Не ходи при Франк. Знам го, защото минах оттам.
Всички в книжарницата полагаха максимални усилия да са дружелюбни към нея през тази седмица ― задаваха въпроси за майка ѝ, за Кал, за океана, за дванайсети клас ― но тя отряза всички ни и заяви, че има работа за вършене.
Купувам ѝ кафе. Чета ѝ интересни научни статии, докато работи. Нито веднъж не отворих дума колко ми е дошло до гуша да я слушам как се оплаква от Библиотеката за писма. Преживявам нещо наистина странно, защото Рейчъл ми липсва, въпреки че е до мен.
― Както изглежда, разстроена е заради бившия си приятел ― казвам на Мартин и Джордж в петък следобед. ― Но това ще се промени тази вечер. Отиваме на купона на Джъстин Кент. Всички ― отсичам. ― Това е служебен ангажимент.
― Ще ми бъде ли платено? ― интересува се Джордж.
― Не.
― Тогава няма да ходя.
Мартин се засмива.
― Почивката ти свърши ― скастря го тя. ― Връщай се на работа.
През тази седмица Мартин си има своите собствени проблеми с момичета. Ако е късметлия, Джордж просто не му говори. Ако ли не, раздава му заповеди и засича продължителността на почивките му.
― Не плащаме достатъчно, та да ограничаваме почивките ― напомням ѝ в сряда, а тя на свой ред ми напомня, че Мартин е в пробен период и тя е негов шеф, а аз не бива да се меся.
Изненадващо, но Мартин явно изпитва удоволствие от контактите си с Джордж. Не съществува нейна идея, която той да не намери за забавна или странна, но като цяло приятна. Без значение колко пъти го отблъсква, той продължава да опитва.
― Какво четеш? ― пита я този следобед.
― „Метаморфози“ на Кафка ― отговаря Джордж, без да вдига поглед.
― За какво се разказва?
― Един тип се превръща в гигантска буболечка и в крайна сметка умира.
― Не точно нещо жизнерадостно ― отбелязва Мартин.
― Животът не е точно нещо жизнерадостно — отвръща Джордж.
― Как така си в състояние да прочиташ толкова много книги? ― пита я и тя откъсва очи от Кафка, като отбелязва страницата с палец.
― Аз съм странно момиче в гимназията. Имам доста свободно време.
Изправя се и Рей Бредбъри скача от скута ѝ в този на Мартин. Той го почесва зад ухото и Рей започва да мърка.
― Предател ― процежда Джордж и отива да поседи при Франк.
― Според теб ще дойде ли на купона довечера? ― пита ме Мартин и аз му казвам, че съм сигурен, че ще дойде. Знам го, защото мама се отби през седмицата, стана свидетел на отношението на Джордж към него и заплаши да ѝ намали парите, ако не промени поведението си.
Тази седмица с Мартин проведохме много разговори за Джордж. Колкото повече разговаряхме, толкова повече ми допадаше. Виждал е Джордж в най-лошата ѝ светлина и пак я харесва.
― Забавна е ― заяви онзи ден, докато му помагах с каталогизирането. ― Забавна. Умна. Оригинална.
Това са добри основания да харесваш Джордж. Изброи трите ѝ най-хубави качества.
Онова, което им е нужно на двамата с Джордж, е малко време извън книжарницата, за да се опознаят. На нас с Рейчъл ни е нужно същото. Изтекли са три години и според мен проблемът е, че отново трябва да изградим връзка.
― Трябва да опознаем новата личност на другия ― заявявам ѝ този следобед, напомняйки ѝ за купона. Старата Рейчъл обичаше партита, но новата реагира по-скоро като Джордж.
― Тази вечер трябва да работя. Налага се да свърша безумно гигантската задача, възложена ми от баща ти. Струва ми се, преживява криза на средната възраст. Не само иска от мен да наредя книгите по азбучен ред, не само иска опис на всички книги, съдържащи се в библиотеката, ами на всичкото отгоре очаква опис на всичко вътре в книгите като писма и всякакви записки в полетата.