служител. Лято е. Не може ли да забравим
как стоят нещата в училище? Може би е
добре да сключим примирие.
Мартин
Мартин,
Добре. След като звучиш, все едно ще се
разплачеш, можеш да ми пишеш. Но не в тази
книга. Пиши ми в „Разбития бряг“ на Питър
Темпъл. Видях те да я четеш и в Библиотеката
за писма има екземпляр ― оставяй писмата
между осма и девета страница.
Джордж
Скъпа Джордж,
Напълно съм поразен от предложението ти за
приятелство. Благодаря. Наистина ти благодаря,
това е страхотно. Чакам с нетърпение всякаква
бъдеща кореспонденция.
Мартин
непрестанен порой отвътре
Рейчъл
Ha тръгване от „Зовящи книги“ правя всичко възможно да види вирнатия ми среден пръст. Затова му го показвам отново за по-силно въздействие и натискам клаксона, та Мартин да знае, че съм готова.
Нямам желание да го карам до къщи, но на първия ден София предложи да напълни резервоара ми, ако в замяна го карам, защото трябва да е у дома до шест и да се грижи за сестра си, докато майка им се прибере от работа. По тази причина се налага да потегляме най-късно в пет, което си е чисто и просто бонус за мен.
Готова съм да си тръгна от „Зовящи книги“ още сутрин, щом прекрача прага и се заловя да каталогизирам откъслечните и отегчителни мисли на всеки човек, прехвърлил страниците. Не ми пука, не ми пука, не ми пука, бумти в главата ми всяка минута като непрестанен вътрешен порой. Не. Ми. Пука.
Библиотеката за писма съдържа петстотин книги. Може и да са повече. Петстотин е моето предположение. Десет рафта по приблизително петдесет екземпляра на всеки, може би дори шейсет. На почти всяка страница от всяка книга има по нещо отбелязано. В повечето книги има оставени бележки или писма и по някаква причина Майкъл ги иска описани до една.
― Първо ми е необходимо да ги наредиш по азбучен ред ― каза ми в понеделник. ― И да въведеш основните неща ― заглавие, автор, издател, дата на публикуване. После бих желал опис на всички писма в книгите, на съдържанието им и на по-значителните бележки в полетата. Ако е възможно, също така бих искал опис на основните думи и фрази, които са подчертани.
― Шегуваш се, нали? ― огледах се, но Хенри беше зает да обслужва клиенти, а Джордж ― да нарежда на Мартин. ― Това не е някой бъзик с новопостъпилия служител?
― Не, не се шегувам ― отговори Майкъл и очите му обходиха книгите. ― Задачата е голяма и не покрива точно онова, за което те нае София. Но именно това искам да бъде каталогизирано. Мартин ще се справи с останалата част, но това тук е нещо важно.
Познавам бащата на Хенри през целия си живот и знам, че мога да бъда откровена с него.
― Налудничаво е, Майкъл. Напълно налудничаво. Да не кажа невъзможно.
― Не е невъзможно ― възрази кротко той и отпи кафе от чашата си „Зовящи книги“ ― онази с картинка на книга, обърната към луната. Някак не изглежда на място до устните на човек със синя жилетка и пантофи вместо обувки.
― Не, сигурно не е невъзможно, но ще отнеме поне година, а скоро се каните да продавате ― обясних в опит да звуча логично.
― Имаме най-много шест месеца ― съгласи се. ― Вероятно и по-малко, така че ще ти плащам да работиш извънредно.
― Не искам да работя извънредно ― възнегодувах, но той вече се бе отдалечил.
Останах да стърча сама и да се чувствам точно както в училище след погребението ― въпросите на учителите ми се струваха глупави, а единственото, което исках да правя, бе да спя.
Мартин най-сетне се качва в колата и си слага колана без да обели дума. По време на първото ни пътуване му разясних, че съм шофьор отскоро и без да искам да съм груба, ми е нужна пълна тишина.
― Радиото не ми пречи. Само разговорите в колата.
Въведох забраната, защото така е по-лесно, отколкото ― да обяснявам за Кал. Цяла седмица отбягвам въпроси за плажа, дванайсети клас, Кал, мама, университета. Оказа се, че дори Мартин е познавал брат ми от училище.
Не възнамерявах да продължавам с лъжата, която подхванах предишната петък вечер в „Пералнята“. Но когато Ейми беше в книжарницата в събота сутринта, попита в каква специалност съм приета и нямаше начин да призная, че съм се провалила. Джордж чу обяснението, че ще ползвам една свободна година. След това нямаше връщане назад.