Седя на мястото си и се чудя дали да се чувствам ужасно заради казаното на Рейчъл, да се чувствам добре, задето отстоявам позицията си, или да се отдам на усещането, че съм се подмокрил заради начина, по който се сбогува Рейчъл.
След около половин час Мартин приближава и сяда до мен.
― Страхотен купон ― отбелязва, като онова, което има предвид в действителност, е: това е най-лошото място, на което съм бил през целия си живот. Майната ти, задето ме доведе тук. Мартин е вежлив, дори когато е груб.
― Мислех, че в колата ми каза да предприема нещо с Джордж ― продължава. ― Че ако предприема нещо с Джордж, тя ще отвърне.
― Аз мислех, че не планираш да предприемаш нещо.
― Не планирах. И после промених решението си, защото с нея говорихме близо час и половина, разсмях я и тя се беше навела близо до мен, така че ми се стори добра идея да я целуна.
― Сгрешил съм?
― Сгреши ― уведомява ме. ― Определено не е привлечена от мен и още по-лошо, влюбена е в друг.
― В кого?
― Не знам. Вероятно в някого, от когото е привлечена ― клати леко глава, все едно не успява да открие логиката в тази вечер ― заяви ми, че се смятам за супер секси. Не се смятам за секси. По-скоро съм особняк. Аз съм особняк, който обича компютри и иска да стане адвокат.
Докато нарежда, получавам съобщение от Джордж, която ме уведомява, че си тръгва заедно с Рейчъл. Помахвам на Лола и Хироко и казвам на Мартин, че аз ще го откарам вкъщи.
― Възможно е купонът да не беше чак толкова върховна идея ― съгласявам се. Насочваме се към входната врата и прекосяваме предната морава, където стоят Грег и Ейми.
― Не престават да се въртят около мен. Той го прави нарочно.
― Харесвам Рейчъл повече от Ейми ― казва Мартин, като че изобщо има някакво значение.
― Рейчъл не ти позволява да говориш в колата ― напомням му.
― Позволява ми да избера радиостанцията. Позволява ми да ям в колата. Спира, ако трябва да купя нещо по път. Единствено не разрешава да говоря.
Преди да съм успял да кажа нещо, Грег се провиква към мен.
― Не успя да намериш тоалетната ли?
― Не бъди идиот, Грег ― мъмри го Ейми, което ми дава бегла надежда, че след време ще осъзнае, че той не може да не бъде идиот, защото си е такъв по рождение.
― Не аз съм този, който се е подмокрил ― обяснява той.
Би трябвало да подходя зряло и да си тръгна. Но аз не съм зрял, както е видно от живота ми. Хващам градинския маркуч, който лежи в краката ми. С дюза под налягане е, така че планът ми ще се получи. Не оплисквам Грег от глава до пети. Целя се в мястото, където ме уцели Рейчъл. Точно там. Предоставя ми огромно удовлетворение, че сигурно съм съсипал много скъп костюм.
Грег крещи, а ние с Мартин отиваме до вана, качваме ce и потегляме.
Чувството за удовлетворение трае до първия светофар. И после започвам да мисля за Рейчъл.
изгубила съм тези октави
Рейчъл
Какво съм изгубила аз? Какво съм изгубила аз? Само всичко, пълен малоумнико. Изгубила съм повече от теб, това е сигурно. Изгубих Кал; изгубих мама, каквато беше преди, изгубих себе си. Изгубих целия океан. Това са седемдесет и един процента от земята, деветдесет и девет процента от биосферата. Изгубих деветдесет и девет процента от биосферата, а ти си изгубил една Ейми.
Изгубил си момиче, което доколкото ми е известно, вместо точка слага на буквата „i“ миниатюрни автопортрети. Момиче, което проверява отражението си в огледалото на всяка втора минута. Момиче, което гледа как се строполяваш на пода и не понечва да ти помогне.
Врязвам се в тълпата с ум, напълно устремен към колата, към изхода ми, към идеята да потегля и да оставя зад гърба си този град, работата, Хенри и Роуз, когато Джордж подръпва ръба на тениската ми и моли да я откарам до тях.
Преструвам се, че не съм забелязала, че плаче. Казвам ѝ, че Хенри е в градината отзад и е най-добре да потърси него. Не се прибирам у дома. Не знам точно къде ще отида, но няма да е в книжарницата или в склада.
Изглежда наранена и отминава група наконтени момичета.
― Какво си навлякла? ― пита я най-високото момиче и после се изкисква. Джордж изглежда различно от тях, няма спор. Но е хиляда пъти по-красива в черната си рокля и златист чорапогащник и със синия кичур, контрастиращ с тъмната ѝ коса. Казва им нещо, но те я превъзхождат числено, така че я наричат откачалка и тя се разплаква. Смеят се още по-силно.
Разпознавам високото момиче. Кал и Тим ми я показаха веднъж в училищния им годишник.