Питам Майкъл дали не може да затворим Библиотеката за писма, докато я каталогизирам.
― Прекалено трудно е да описвам коментарите, ако хората преглеждат книгите ― обяснявам му и проличава, че София не знае за задачата, която ми е поставил.
― Защо? ― пита го.
― Моите съображения вече не са твоя грижа ― отговаря ѝ той и ми дава разрешение.
Окачам бележка на витрината ― Библиотеката за писма е затворена за каталогизиране. „Зовящи книги“ се извинява за неудобството. После се залавям за работа.
Ако не бяха Джордж и Мартин, които постоянно идваха да оставят бележки в „Разбит бряг“, бих изгубила напълно представа за времето. Реших, че ограничението върху Библиотеката за писма не важи за персонала, така че не им казвам нищо. В началото Джордж поставя срамежливо писмата в книгата, но накрая вече ядно ги тъпче между страниците.
Концентрирам се върху описването на бележките в „Пруфрок и други наблюдения“, за да ѝ предоставя малко усамотение. Отнема дълго време да каталогизирам всичко, което са написали хората и в крайна сметка се налага да пропускам някои по-малки бележки.
Доколкото ми става ясно, поемата, прочетена ми от Хенри в онази нощ, е любовната песен на някой, който няма особено високо мнение за себе си. Той е мъж, който се мъчи да реши дали да каже на жената, която обича, че я желае. Бележките в полетата принадлежат предимно на хора, които се тревожат, че животът минава покрай тях. Или, ако трябва да цитирам Хенри, на хора, които се чувстват малко скапано.
― Затова ли я харесваш? ― питам Хенри по време на почивката ни.
― Все някога ще установиш, че T. С. Елиът допада на много хора не само защото се чувстват скапано. Обърни внимание на самия език. Прелестен е.
― Но в общи линии опира до това, че той иска секс, нали така?
― Според мен в основата е колебанието му дали да поеме риска или не.
Този следобед остава с мен да ми помага и да спори на тема Елиът. В книгата има толкова много коментари, че ръцете ми се уморяват, затова аз ги чета, а Хенри ги набира. Най-накрая въвеждаме и последния и Хенри се връща на щанда.
Прекалено изтощена съм, за да започна каталогизирането на нова книга. Препрочитам записаното днес и го форматирам. После запазвам направените промени и изключвам компютъра. Мартин още не е готов да тръгва и убивам времето, като оглеждам наличните книги.
Онази, която наистина имам желание да прегледам, е „Море“ на Марк Лайта. Забелязах я още първия ден. Това е една от най-красивите книги, които някога съм виждала и не мога да повярвам, че някой би я сложил в Библиотеката за писма, та хората да пишат в нея.
Измъквам я от рафта. Създанията вътре са хипнотизиращи и искрят от страниците с ярка светлина. Сядам на пода и я прехвърлям. Спирам, когато стигам до страницата с гигантския октопод от северния Тих океан, червено зрелищно създание без видими очи, краят на чието тяло представлява устата му, зяпнала в някак слепешко учудване. Взирам се задълго в устата, преди да забележа в полето миниатюрната ръчно нанесена стрелка, която сочи към създанието. До нея с дребен спретнат почерк, същият като този на Кал, е изписано: обичам това.
Не знам как, но съм убедена, че това е почеркът на Кал. Може би заради изстрелващата се нагоре опашница на „е“ и заради начина, по който е нарисувана стрелката. Знам, защото той обичаше този октопод и защото обичаше тази книга. Знам го по начин, който не подлежи на доказване.
Мисля за тази стрелка през останалата част от седмицата, за думата „обичам“ до нея, за малката извивка в опашницата. До неделя вече съм решила, че чувството, което изниква у мен, не може да се определи като тъга. Прекалено сложно е, та да се определи въобще. Свързано е по някакъв начин с факта, че Кал е бил в Библиотеката за писма заедно с други хора, които вече са си отишли от света. Следите от тях са скрити като малки знаци в книги. В библиотека, от която никой не може да заема.
„Разбитият бряг“
от Питър Темпъл
Писма, оставени между 8-а и 9-а страница
16 - 22 януари 2016 година
Здравей Мартин,
Пиша, за да обясня някои неща за снощи.
Грешах за теб ― ти си добро момче. Хареса
ми да си говорим в банята. Беше ми приятно
да чуя за Руфъс, който не е от известна
порода. Хареса ми, че си го избрал, защото
е бил най-странното куче в кучкарника и си