решил, че никой друг не би го поискал.
Мисля, каквото казах ― ще се радвам някой
ден да се запозная с него. Също и с майките
ти и сестра ти. Според мен от теб ще излезе
отличен адвокат по човешките права. Харесва
ми, че обичаш загадки. Харесвам теб.
И целувката ― или онова, което имахме от
нея ― беше хубава.
Но съществува това момче, за което ти разказах.
Сега вече знам със сигурност, че е спрял да
пише, защото е заминал в чужбина, така че
ще го чакам да се върне. Наистина се надявам,
че двамата с теб ще успеем да бъдем приятели.
Не се ли получи, лятото ни в книжарницата ще
е наистина дълго.
Джордж
Скъпа Джордж,
Благодаря за писмото ти. Все още се чувствам
малко като идиот, но обяснението ти е от
помощ. (Целувката ми е била хубава?? Това е
огромно ласкателство. Благодаря, Джордж.)
Имаш думата ми, че няма да пробвам да те
целувам отново и да, можем да бъдем приятели.
Ще се радвам на такова нещо. Ще се радвам
да бъдем приятели и след като се върнем в
училище. Ако не сме приятели, лятото ще е
дълго, но учебната година дори по-дълга.
Мартин
Скъпи Мартин,
Благодаря за отговора ти. Това е огромно
облекчение. Наистина мисля, че целувката
беше хубава. Повече от хубава. Не че имам
кой знае какъв опит, но намирам, че умееш
да се целуваш. Разбира се, че можем да сме
приятели и след началото на учебната година,
но това може да ти докара ядове със Стейси
и групичката ѝ.
Джордж
Скъпа Джордж,
Значи сме приятели. Наистина би трябвало да
спреш да се тревожиш какво мислят хората.
Там се крие голяма част от проблема ти.
Мартин
Мартин,
Значи имаш проблем? Ти си този, който се
мотае със Стейси ― момиче, което обича да
нарича хората откачалки.
Джордж
Скъпа Джордж,
Съжалявам. Написах тази бележка малко на
бегом в края на обедната ми почивка. Нямах
предвид, че имаш гигантски проблем, а просто,
че си склонна да страниш от другите в училище
и познавам поне един човек, който е правил
опити да те заговори (аз!), а ти не прояви особено
дружелюбие. Просто имах предвид, че ти си
прекрасна личност и може би момчето, което
харесваш отдавна, би ти казало кое е, ако беше
малко по-добронамерена с непознатите.
Мартин
Мартин,
Спри да ми пишеш и върви на майната си.
Джордж
Скъпа Джордж,
Няма да вървя на майната си. Аз съм твой
приятел. Приятелите не отиват на майната
си. И между другото, приятелите не си
казват един на друг такива неща.
Мартин
Мартин,
Върви. На. Майната. Си.
Джордж
близостта им е това, което действа хипнотизиращо
Хенри
Мартин приближава до мен около четири в петък на двайсет и втори. Знам, че е двайсет и втори януари, защото съм се втренчил в календара, а Том, клиентът, който в общи линии живее в отдела с литература за свръхестественото, се опитва да ме научи да прехвърля страницата на календара на февруари със силата на мисълта. Преставам да изпробвам психическите си способности, когато забелязвам, че Мартин изпитва нещо наподобяващо гняв, което е доста нетипично за него.