„Пералнята“. Може да гледаме „Холоус“ и
после да отидем някъде.
Рейчъл
разчитам истории дори в безименните редове
Рейчъл
Каталогизирането престана да бъде досадно, като стигнах до „Пруфрок и други наблюдения“. Дори късите редчета, които не значат нищо за мен, трябва да са имали голямо значение за някого, така че грижливо ги документирам. Щом се изкуша да пропусна нещо, сещам се за отбелязаното от Кал в „Море“ и не го правя.
Тази седмица откривам много хора в Библиотеката за писма. Разчитам истории дори в безименните редове. Един човек беше минал през „Капитанските строфи“ на Пабло Неруда все със същия ярко розов маркер и съм по средата на каталогизирането, когато осъзнавам, че всичко маркирано се отнася до секс. Или поне на мен така ми се струва. Или може би си мисля за това, защото Хенри пак се намести в ума ми.
Писмата на Хенри в „Облакът атлас“ от тази седмица не са романтични. Свързани са предимно със смърт, но е странно, че ме карат да се чувствам по същия начин като редовете, отбелязани с розово. Харесва ми да ги получавам. Излизам в почивка, за да мога да проверя дали между страниците няма ново послание за мен. След като се връщам не откривам ново писмо и оставам разочарована.
С напредването на седмицата все повече ми се иска да поговоря с Хенри. Не знам дали отново го харесвам, или пък търся нещо да ме разсее, или може би любовните писма, които открих в библиотеката, са задействали някаква лудост. Решавам, че Хенри е вид лудост.
Докато чакам да ми пише, започвам да издирвам любовни бележки. Вече не работя стриктно по азбучен ред. Пропускам книги и търся интересни послания.
В понеделник чета поредица от писма от А, до Б, във „Вината в нашите звезди“. В началото не се наричат А. и Б. В началото са само няколко реда тук и там изписани с различни цветове химикалки. А. пише със синьо, а Б. с черно. Пишат един под друг ― А. пише близо до определено изречение смешно. Б. записва под него свръхзабавно. До петдесета страница вече споделят един с друг любимите си пасажи. До стотната страница А. споделя, че е мъж, а Б. отвръща, че той също е мъж. До сто и пета страница е ясно, че се харесват. Според последната страница са се срещнали на втори януари 2015 година пред клуб на име „Затишие“.
През тази седмица всяка вечер се прибирам вкъщи и мисля за А. и Б. и за розовото по страниците на Пабло Неруда. Мисля си за Ф. и какво му се е случило след смъртта на Е. Тези мисли довеждат до мисли за Хенри и именно те ме държат будна. Все едно съм се върнала назад във времето. Върнала съм се към това да мисля за Хенри, докато шофирам до книжарницата и после обратно до вкъщи. Случват се разни неща и той е човекът, на когото искам да разкажа.
Върнала съм се към това да мисля за него нощем. В крайна сметка единственият начин да успея да заспя е да се разсейвам с „Облакът атлас“. Щом ми се прииска да целуна Хенри, прочитам по страница. Книгата е дълга 544 страница. Вече съм почти накрая.
В петък гледам бележката, в която Хенри ме кани да танцуваме.
Искам да кажа да, но вече съм преминавала през това ― споделям с Лола, която, потънала в мисли за заминаването на Хироко, този следобед лежи на пода, докато аз каталогизирам. Надига се и посяга да вземе писмото, но Хенри е в книжарницата и ни гледа, така че поклащам глава в отказ.
― Не искаш ли да говориш за това? ― пита.
― Искам да говоря за това, но да се преструваме, че обсъждаме нещо друго.
― Точно в това е проблемът ― въздъхва.
― Между нас ли?
― Навсякъде. Никой не казва какво иска.
― Аз не знам какво искам.
― Все трябва да знаеш какво искаш, иначе не би имала желание да говориш за него, като се преструваш, че обсъждаме нещо друго.
― Ейми ще се върне ― обяснявам. ― Не мислиш ли, че ще се случи?
― Със сигурност ще се върне ― отвръща Лола и стрелва с поглед писмото. ― Но може би този път Хенри ще постъпи различно.
Откарвам Мартин до дома му и вдигам забраната върху говоренето, защото харесвам Мартин, но също така, защото с Хенри се сприятелиха и се чудя дали говорят за Ейми или за мен. Не мога да го попитам направо, но се надявам да спомене нещо случайно.
В началото обсъждаме каталогизирането. Мартин също открива разни неща из книгите, но не по същия начин като мен. Той попада на предмети, оставени по грешка, на случайни истории на хора.
Този следобед разговаряме предимно за Джордж. Той ми разказва как са се развили нещата след партито, как са се сдобрили и после той е развалил всичко, като ѝ казал че има проблем. Цяла седмица се опитва да се извини, като ѝ купува кафе и днес е постигнал някакъв прогрес. Стрелва победен юмрук във въздуха и ми напомня за Кал.