― Горе-долу по това време миналата седмица ти каза да вървиш на майната си.
― А аз ѝ заявих, че не възнамерявам да го правя.
Интересна тактика.
― Тя как реагира?
― Каза, че ако аз не го направя, тогава ще е тя.
― Малко съм озадачен по какъв начин виждаш това като подобрение.
― Държах се мило с нея цяла седмица и този следобед постигнах напредък. Струва ми се, можем пак да сме приятели.
Преди да разбера в какво точно се е състоял напредъкът, Май Ли излиза в почивка и решава да я прекара с нас, а разговорът се насочва към най-новата ѝ поезия, каква е специалността ѝ в университета и дали пържените уонтон, или приготвените на пара са по-добри.
Времето, прекарано с Мартин, е доста приятно, така че когато на излизане от ресторанта той посочва плакат на „Тротоара“ ― клуб наблизо, аз се съгласявам да отидем за малко. Има време до срещата ми в „Пералнята“, а и „Тротоара“ не е място, където е окей момче като Мартин да ходи само.
Тръгваме пеша от „Шанхайски кнедли“ и ни отнема около десет минути да стигнем. Отпред заварваме опашка от гневни посетители. Веднъж четох в местния вестник, че „Тротоара“ е сред десетте места с най-много насилие в Грейстаун.
Опашката се движи. Входът е безплатен, защото никой не би платил, за да влезе вътре и ние прекосяваме клуба, за да стигнем до далечната страна на залата. Има жива музика и бандата заплашва да яде живи котета на сцената, а всички присъстващи приемат идеята доста радушно.
― Притисни гръб към стената ― нареждам на Мартин, който се озърта, все едно очаква да види приятел. Проследява с поглед две момчета, които ни отминават; единият от тях води другия на верижка. ― Наистина ще е най-добре да не се взираш, Мартин ― отбелязвам.
Навежда се към мен и изкрещява:
― Кога ще дойде Джордж?
― Какво? ― крещя в отговор.
― Джордж. Кога ще дойде Джордж?
― Джордж не можеш и мъртва да я довлечеш на такова място ― крещя. ― Тази вечер беше в апартамента на мама, но вероятно вече е в книжарницата, играе „Скрабъл“ и пие топло какао.
Мартин кима и произнася провлачено „Ясно“, все едно току-що му се е изяснило нещо.
И на мен също току-що ми се изясни нещо.
― Джордж ти е казала, че ще бъде тук? Това ли беше напредъкът този следобед?
― Купувах ѝ кафе цяла седмица и от поничките, които харесва. Ако човек пие кафето и яде храната, която му купуваш, толкова ли е безразсъдно да решиш, че сте на път да бъдете приятели?
― Не е безразсъдно ― уверявам го.
― Днес следобед я попитах дали не би искала да се срещнем някъде и тя предложи „Тротоара“.
Да му каже, че може да е в „Пералнята“ и после да не се появи, би било едно, но да накара Мартин да дойде да я чака тук е настина гаден ход от страна на Джордж.
Проверявам часовника си и установявам, че едва минава седем.
― Ела в „Пералнята“. Ще те черпя бира, докато чакаме Рейчъл.
Мартин обаче изглежда съсипан от информацията за Джордж и отвръща, че ще си вземе такси и ще се прибере у дома. Няма как да го оставя тук сам, така че прехвърлям ръка през рамото му и го придружавам до вратата.
Излизаме от „Тротоара“ и се насочваме към „Пералнята“.
― Колко дълго трябва да плащам? ― пита Мартин. ― Искам да кажа, колко усърдно трябва да се труди някой, за да бъде приятел със сестра ти?
Аз самият започвам да се чудя. Наясно съм, че Джордж имаше неприятности в училище, вината за които не беше нейна, но сега пропилява шанса да има приятел на своя страна през последната си година там. Бих се радвал да разясня Джордж на Мартин, но няма как, защото аз самият не я разбирам.
Докато обмислям ситуацията, зървам Ейми. Облегнала се е на стената на сграда близо до книжарницата. Сърцето ми все така започва да препуска, щом я зърна. Всичко, което трябва да стори, е да изникне пред мен, за да ме върне обратно, откъдето започнах.
― Чакам Грег ― заявява ми.
Мисля си за съобщението и първото, което искам да я попитам, е „Какво означава в момента?“ Защото „в момента“ звучи обнадеждаващо. Но не успявам да поговоря с нея, защото Грег изниква отнякъде. Спира колата, излиза и застава помежду ни.
― Престани да тормозиш Ейми ― процежда.
Отстъпвам настрани, за да мога да виждам Ейми и задавам въпроса си.
― Какво точно означава „в момента“?
― Чу ли ме? ― продължава Грег, но аз го игнорирам.
― Добре ли си? ― питам Ейми. ― Наред ли е всичко?
― Мисля, че трябва да тръгваш ― промълвява тя. ― Можем да поговорим и по-късно.
― Говорим сега ― инатя се аз.
― Чу ли ме? ― пак пита Грег, но този път по-силно и право в ухото ми.