― Не се смей, докато режеш ― недоволства той и това ме кара да се смея още повече.
― Тресеш се ― отбелязва и сега вече Джордж и Мартин също се смеят, а Хенри добавя: ― Радвам се, че голите ми топки предизвикват такава веселба за всички ви.
Но той също се смее и се радва, че всички са щастливи, защото Хенри е точно такъв човек.
Натъпкваме се в колата и двамата с Хенри изслушваме разказа на Мартин, който Джордж прекъсва на всеки пет секунди, за да се извини. Когато стига до частта, в която Хенри говори с Ейми и се появява Грег, а аз стрелвам с поглед пасажерското място.
Хенри се взира навън през прозореца, сложил в скута си стар пуловер, който държа в колата.
Умирам да го изрека. Що за момиче не звъни в полицията, когато малоумният ѝ приятел натоварва две момчета в колата си и ги откарва нанякъде? Що за човек стърчи на тротоара, зяпа багажника и не предприема нищо?
― Не е моя работа, Хенри ― промълвявам вместо това, защото не му е притрябвало да се чувства още по-зле.
Не съм в настроение да карам по целия път през града, така че Хенри и Джордж убеждават Мартин да остане в книжарницата.
― Можеш да спиш в моето легло ― предлага Хенри. ― Аз ще спя в книжарницата заедно с Рейчъл.
След като Мартин и Хенри се обличат, всички сядаме зад щанда да гледаме клипа, качен в ЮТюб.
― Наистина не се вижда много ― заключва Мартин.
― От теб ― изтъква Хенри. ― Има някои шокиращо близки кадри с мен ― след известно време оставя телефона си. ― Значи хората са ни видели голи? Е и какво?
― Това, че аз ще се върна в училище и ще се сблъскам с порой от подигравки ― напомня Мартин.
― Аз ще бъда там ― казва Джордж и от погледа му се разбира, че тази утешителна награда му е достатъчна.
Двамата се качват горе, а ние с Хенри се просваме върху юргани пред Библиотеката за писма. Той гаси осветлението и остават само гласовете ни в мрака.
― Тя ме остави ― обажда се той след малко. ― Не позвъни на родителите ми или в полицията ― размахва телефона си. ― Дори не ми написа съобщение.
― В нейна защита, трудно е да съставиш такова съобщение.
― Преди понякога се тревожех ― продължава, ― още преди да започнем да се срещаме истински, се притеснявах, че другите момчета се целуват по-добре от мен и това е причината с Ейми да не сме двойка официално.
― В ролята ми на момиче, което си целувал, мога да кажа, че няма за какво да се тревожиш в това отношение.
― Съжалявам, не помня много от тази част. По-добър ли бях от Джоъл?
― Беше различен.
― Правила ли си секс с него?
― Това е личен въпрос. Ти правил ли си секс с Ейми?
― Права си. Личен въпрос е.
― Може би е добре да говорим за нещо друго.
― Нещата между нас са се променили ― казва той, но не обяснява как и аз не съм сигурна дали има предвид нашите отношения или тези с Ейми.
― Какви хубави неща ти се случиха през последните три години? ― интересува се. ― Сподели с мен само за лошите.
От известно време не съм се сещала за хубавите неща, но преди да умре Кал, ми се случиха купища такива.
― Спечелих наградите по естествени науки в годините преди дванайсети клас. И по математика. Татко ни посети и заведе мен и Кал на уиндсърфинг. В единайсети клас бях спортен капитан. Ами на теб?
― Спечелих наградата по английски език в единайсети клас. В дванайсети се представих доста добре. Отидох с Ейми на бала след дванайсети клас. Лола и Хироко композираха песен за мен. Победих в конкурс за разкази.
― Списъкът ти си го бива ― коментирам.
― Не може ли пак да опитаме да отидем да потанцуваме? ― пита.
― Да ― отговарям за втори път.
Той заспива, а аз лежа будна и се наслаждавам на усещането да бъда до него.
„Разбитият бряг“
от Питър Темпъл
Писма, оставени между 8-а и 9-a страница
1 - 5 февруари, 2016 година
Скъпа Джордж,
оценявам всичките ти извинения, но, честна
дума, можеш да спреш. Значи всички в
училище са ме видели гол в ЮТюб? Повечето
кадри бяха на Хенри.
Ако наистина искаш да ми се реваншираш,
може би ще ми разкажеш за момчето с писмата.
Кой мислиш, че е той?
Мартин
Скъпи Мартин,
Знам, че ми каза да спра, но имам нужда да
го кажа още веднъж ― съжалявам. За да ти