Хенри
В събота решаваме да отидем да потанцуваме в „Блаженство“ ― клуб с диджей, който по думите на Лола пускал доста свестни миксове. Много хора от училище го посещават напоследък и звучи идеално, така че ограждам датата шести февруари на календара в книжарницата.
Клубът допуска малолетни. Ако покажеш документ за самоличност на вратата, слагат ти златна гривна. Няма гривна, няма алкохол. Това означава, че Мартин и Джордж могат да дойдат. Не се наложи да увещавам Рейчъл. Просто я поканих и тя се съгласи.
„Блаженство“ се намира в северната част на града, близо до гарата при парламента, така че оставихме колите у дома. Във влака е претъпкано. Рейчъл и Джордж седят заедно. Мартин сяда на едно място зад тях, а Лола и аз стърчим прави насред вагона.
― Тази вечер изглеждаш добре ― хвали ме Лола и докосва ръба на тениската ми. ― Мислиш, че Ейми ще бъде там ли?
― Не знам. Може би. Не се обличам единствено за Ейми.
Лола ме поглежда с недоверие, но честно казано, докато се приготвях, дори не помислих за Ейми. С Рейчъл бяхме заедно в книжарницата и бях прекалено зает да бъбря с нея.
― Ейми дори не позвъни да провери как съм след като тъпият ѝ приятел ме залепи за стълба. Мисля, че този път няма да я прибера обратно ― обяснявам, докато гледам към Рейчъл, която се смее на нещо заедно с Джордж.
― Има хубава усмивка, нали?
― Ейми ли?
― Рейчъл ― отговарям аз.
Наднича над рамото ми и после поглежда обратно към мен.
― Вие двамата да не…
― Възхищавам се на усмивката ѝ, това е всичко. Отношенията ни с Рейчъл са чисто платонични.
Обаче наистина изглежда великолепно. Трябва да съм сляп, за да не го забележа. Струва ми се, че е напълно логично един приятел да отчете нещо такова у друг приятел. Красива е, смела е и пише хубави писма.
Лола размахва ръка пред лицето ми и повтаря нещо, което явно вече е казала.
― Ще помоля Хироко да остане.
Това е ужасна идея.
― Ужасна, ужасна идея ― коментирам, но тя заявява, че идеята е отлична и се захваща да излага доводите си: колкото повече напредват със записите на песните си, толкова повече Лола е убедена, че от „Холоус“ наистина може да излезе нещо. Освен това са получили предложение за ново платено изпълнение.
― Не ѝ е нужно да учи, след като вече и без друго свири професионално.
― Тя иска да учи музика. Не можеш да я молиш да не заминава.
― Мога просто да подхвърля идеята ― заявява Лола, когато влакът спира и вратите се отварят. Минава пред мен, крачи бързо, за да открие Хироко и да избяга от онова, което извиквам след нея.
― Давам ти добър съвет!
― Какъв добър съвет? ― интересува се Рейчъл, докато вървим към клуба. Запознавам я с плана на Лола да помоли Хироко да остане и от изражението ѝ разбирам, че е напълно съгласна с мен.
― Лоша идея ― отсича. ― Много лоша идея.
― Пробвай да убедиш Лола в това ― отговарям и се нареждаме на опашката пред „Блаженство“.
Мъча се да не я гледам, защото е странно да зяпаш най-добрата си приятелка, но не мога да спра да забелязвам неща, които явно съм пропускал през годините. Ушите ѝ са съвсем точния размер. Главата ѝ е със съвършена форма. Ухае фантастично.
― Какво? ― пита.
― Главата ти ― обяснявам ― има много хубава форма.
― И твоята ― отвръща и се усмихва.
Музиката е адски силна. Отиваме на дансинга да се разкършим. Мартин и Джордж седят на една маса и гледат, Лола се е дръпнала встрани и говори с Хироко, така че сме само двамата с Рейчъл.
Обичам да танцувам. Вярно е, че не съм добър, но пък не ми пука. С Рейчъл гравитираме един към друг, когато започва песента на Иги Поп „Систър Миднайт“. Вкусът на диджея е абсолютно същия като този на Лола ― пуска всички песни, на които сме танцували в спалнята ѝ и в гаража.
Звучат бърза песен след бърза песен и двамата с Рейчъл се движим един около друг, като от време на време си изкрещяваме по нещо, но думите не достигат до ушите на другия заради шума. Всеки път, щом я доближа, ми се иска да остана до нея по-дълго. Хващам се, че мисля какъв ли е Джоъл и дали Рейчъл мисли за него.
Най-сетне пускат бавна песен на „Рейдиохед“ и с Рейчъл се споглеждаме сконфузено за секунда или две, преди да си кажа „Майната му“. Приятели сме. Мога да танцувам близо до нея, ако го искам.
Така е по-лесно да говорим, защото устата ми е по-близо до ухото ѝ. Казвам ѝ, че ми е липсвала и тя ме пита какво конкретно ми е липсвало.
Като за начало от теб си набавям всички научни факти. Истински мозък съм заради информацията, която ми предоставяше. Задай ми въпрос. Ще го докажа.
― Кои са деветте планети? ― пита ме и наблюдава как се мъча. ― Боже, все едно изпитваш физическа болка.