― Това е видът ми на абсолютен гений. Ти нямаш ли такъв?
― Надявам се, че не ― отвръща тя.
― Е, това сигурно значи, че не си абсолютен гений. Добре. Девет планети: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун.
― Дотук осем.
― Благодарение на информацията, която ми даде в седми клас, знам, че въпросът съдържа уловка. Има само осем планети. Плутон е планета джудже.
― Впечатляващо ― казва. ― Би трябвало да ме целунеш.
― Може би трябва да изреждам осемте планети по-често. Правилно ли те чух? ― питам. ― Искаш да те целуна?
Тя кимва и аз се отдръпвам леко, за да погледна лицето ѝ, устните ѝ, ушите, луничките и шията ѝ. Осъзнавам, че идеята не ми се струва никак ужасна.
― Това няма ли да усложни нещата? ― чудя се и вместо да отговори, тя сочи над рамото ми.
Проследявам пръста ѝ, виждам Ейми и ми става ясно, че Рейчъл не иска да я целуна по начина, по който аз мисля, че го иска. Едновременно съм разочарован и облекчен.
― Наистина ли си я искаш обратно? ― пита Рейчъл без да изчака отговора ми. Вместо това обвива ръце около шията ми. ― Отпусни се. Просто я караме да ревнува.
И после ме целува. Наистина продължително.
понякога имаш нужда от поетите
Рейчъл
Искам да целуна Хенри, откакто се помня и когато виждам Ейми на входа, осъзнавам, че това е единственият ми шанс да го направя.
Облечена е в адски секси рокля, а косата ѝ е съвършена. Грег не се вижда никъде. Предполагам, че е тук, за да се увери във верността на Хенри. Другото ми предположение е, че той ѝ е казал къде да го намери тази вечер.
Със сигурност присъствието ѝ не е чисто съвпадение, което означава, че скоро отново ще са заедно. Писмата между нас ще спрат или поне ще се разредят. На нощите ни в книжарницата ще бъде сложен край, както и на тези, в които танцуваме заедно.
― Наистина ли си я искаш обратно? ― питам Хенри и тялото му отговаря вместо него. В мига, щом я зърва, се обръща към нея. Пристъпвам по-близо и той придобива изненадан и леко тревожен вид, а аз го приканвам да се отпусне. ― Само ще я накараме да ревнува.
Задържам очите си затворени, но светлините се промъкват под клепачите ми и в тъмнината сякаш виждам звезди. Мислите ми оформят хаотичен калейдоскоп ― защо Ейми продължава да изоставя някого, който се целува така? Кал трябваше да доживее първата си целувка. Какво си мисли Хенри? Кога би трябвало да спрем?
Отдръпвам се първа. Мъча се да разчета изражението му ― объркано, тревожно, развълнувано ― може би и трите.
― Гледа ли ни още? ― питам.
Да потвърждава и усещам дъха му в ухото си.
― Ще я имаш обратно до седмица ― уверявам го и се старая да не звуча недоволна от факта.
Казвам на Хенри, че за плана ще е най-добре сега да си тръгнем, при това заедно. Нямам желание да се задържам тук и той да я гледа, не и след тази целувка. Не успявам да видя никъде Лола, нито пък Джордж и Мартин, затова им пишем съобщение, че си тръгваме, а после завличам Хенри към изхода.
Решаваме да повървим до вкъщи. На по-малко от час сме и ако се уморим, можем да спрем такси. На улицата е пълно с хора. В такива моменти обожавам града. Топлината е мека. Мразя го през деня, когато слънцето направо отскача от бетона.
Крачим по улиците, без да говорим. Целувката е направила нещата между нас неловки. Решавам да го избавя от мъките му.
― Не означаваше нищо, Хенри. Само ти помагах. Не си струва да се чувстваш засрамен заради разни дреболии.
Опитвам се да опиша какво е да видиш брат си на плажа да изглежда празен, както изглеждаше Кал.
― След това нищо не ти се струва важно ― промълвявам в опит да убедя и себе си.
― Не съм съгласен ― отвръща той.
― Не знаеш каквото знам аз.
― Не съм съгласен, че любовта и сексът са дреболии. Няма нужда да съм виждал мъртвец, за да знам, че съм прав за това.
Минаваме напряко през парка. Пръскачките са включени и сядаме да починем близо до една, като задържаме краката си над меките пръски.
Хенри сочи към близката лампа и нощните пеперуди, летящи около нея.
― Какво толкова има в светлината? ― чуди се и аз му обяснявам, че нощните пеперуди проявяват фототаксис.
― При фототаксис нещо се приближава или отдалечава от светлината. При нощните пеперуди фототаксисът е положителен ― привличани са от светлината.
― Но защо? ― иска да научи.
― Никой не знае със сигурност. Някои хора вярват, че мигриращите нощни пеперуди използват нощното небе за навигация. Следват светлините в небето.