― Той ми представи теория за времето, според която бъдещето съществува също както и миналото ― продължава Хенри.
― Нарича се теория за блоковата вселена. Миналото, настоящето и бъдещето съществуват по едно и също време. Просто се придвижваме напред през времето към следващото събитие, което ни очаква.
― Ако моето бъдеще вече съществува някъде, не искам да знам. Ще ми се да живея с илюзията, че притежавам пълен контрол над живота си, така че ще се придържам към теорията за растящата блокова вселена ― отсича Хенри.
― И аз искам същото.
Тази вечер искам много неща. Имам желание да докосна белега на брадичката на Хенри, който забелязах току-що. Искам да го целуна отново, но да му кажа, че целувката значи нещо. Мисля, че връщайки се в града, бях наясно, че този момент ще настъпи. Моментът, когато няма да се чувствам погълната от тъгата по Кал, а ще съм погълната от Хенри.
― Ако животът ни вече е начертан някъде там, в бъдещето, тогава кой го проектира? ― чуди се Хенри. — Защото ако бъдещето е предопределено, тогава все някой трябва да го планира, а при седем милиарда души по света това е невъзможно. Логиката сама по себе си го отхвърля.
― Значи мислиш, че сме подвластни на случайността.
― Убеден съм в това.
― Иска ми се да го вярвам. Защото ако не сме подвластни на случайността, тогава Кал неизменно е щял да умре в онзи ден и е бил роден с ужасно бъдеще.
Хенри ме прегръща по-силно и казва, че хората биват докарвани до лудост в търсенето на отговори. Споделя как чел разказ на Борхес, в който хората търсели отговори и издирвали книгата, която ги съдържа.
― Намериха ли ги?
― Отговорите не съществуват. Знаеш го.
Описвам на Хенри последния ден на Кал и причината да се чувствам така изиграна. Като се обърна назад, дните водещи към смъртта му бяха красиви и преливащи от значимост. Светлината беше някак различна. Млечнозлатиста. Двамата с него прекарвахме повече време отвсякога в разговори за бъдещето.
Помня как една вечер дойде в стаята ми.
― Шт ― подшушна и ми направи знак да го последвам. Отидохме при водата и закрачихме покрай нея, зърнахме сребърна риба, която беше прекалено голяма за плиткото. Избутахме я внимателно навътре. Сега сребристият ѝ цвят на фона на тъмносиньото кадифе ми се струва нереален, но това наистина се случи.
Онази нощ Кал сподели с мен, че не можел да спи от мисли за всички неща, които иска да види ― среднощното слънце и неговата противоположност полярната нощ. Искаше да стане свидетел как слънцето се задържа под хоризонта. Да зърне как светлината е отразявана от морето и снега и как всичко е покрито със синьо.
Описвам на Хенри как с приказките си обходихме целия свят, обиколихме всички места, на които искахме да се гмуркаме ― Аляска, Мексиканския залив, Малайзия, Япония, Антарктида.
На погребението не можех да спра да мисля колко е жестоко, че в месеца преди да умре, беше обмислял така активно живота, който искаше да води.
Вдигам поглед и очите ми спират върху онова слънце във формата на сълза на тавана. Точно на същото място като преди сме. На абсолютно същата точка.
― Не знам как да говоря за това с теб ― признава Хенри. ― Защото никога не съм бил там, където си ти. Но на някакъв етап в бъдещето ще бъда там, от това няма как да избягам. И ми се струва, че гледаш на нещата от погрешен ъгъл.
― Съществува само един ъгъл ― отсичам.
― Чуй ― изрича тихо и хваща ръката ми. Казва ми, че според него Кал е извадил късмет, задето последните му дни са били толкова красиви и изпълнени със златиста светлина. ― Може да не е бил изигран от вселената. Може би тя се е опитвала да му поднесе всичко накуп.
― Не звучи особено научно ― изтъквам.
― Понякога науката не стига ― отговаря той. ― Понякога имаме нужда от поезия.
В този момент, в този конкретен момент, аз отново се влюбвам в Хенри.
„Гордост и предразсъдъци... и зомбита“
от Джейн Остин и Сет Греъм-Смит
Писма, оставени между 4-та и 5-а страница.
2 януари, 2015 година
Скъпа Джордан,
Честита нова година! Прави ли нещо интересно?
Аз прекарах нощта на плажа заедно със сестра
ми. Гледахме фойерверките. Изреждахме списъци
с новогодишните си решения (моето тайно обещание
е да се опитам да ти кажа кой съм). Споделих с нея,
че бих се радвал да имам приятелка, което е
истина. Искам да си имам приятелка, но само ако
това си ти. Наясно съм, че няма как да приемеш