подобно нещо, без да знаеш кой съм ― опитвам се
да събера кураж.
Най-големият ми страх е, че ако ти кажа, ще се
разочароваш и вече няма да прочета и думичка
от теб. Вторият ми най-голям страх е, че ще ми
се присмееш.
Ще се наложи скоро да се разкрия, защото
приятелят ми ще се мести, а досега той оставяше
писмата ми и прибираше твоите. Аз се преместих
от града преди известно време, но не казах нищо,
защото мислех, че ще се досетиш кой съм.
Както и да е, на сестра ми не ѝ се налага да
взема решение да има приятел, защото вече има.
Нейното решение е да получи сертификат по
гмуркане за следващото ниво. Това фигурира и
в моя списък. Видях снимка на подземните каньони
в Калифорния. Присъстваха всички онези искрящи
създания. Толкова далече под водата трябва да
произвеждат своя собствена светлина, защото
няма абсолютно никакви слънчеви лъчи. Ученият
Уилям Бийби описва дълбините като космическо
пространство, което може би е причината така
отчаяно да искам да отида там. Просто ми изглежда
толкова красиво ― цялата тази тъмнина и
просмукващата се светлина.
Питей (предстои скорошно разкритие на името)
Скъпи Питей,
Бих се радвала да науча кой си. Не мисля, че ще
бъда разочарована. Нито пък ще се смея. Знам го
със сигурност. обожавам да получавам тези писма.
Чакам ги.
Нито веднъж не съм виждала приятеля ти да оставя
писмо. Радвам се, че ще се мести, защото това
означава, че ще ми кажеш кой си.
Ще се радвам да бъда твоя приятелка. Моят страх е,
че като се срещнем на живо, няма да ме харесаш.
Джордж
Скъпа Джордж,
Няма да те харесам ли? Няма. Такава. опасност.
Питей
сянката му на моравата
Хенри
През седмицата съм страшно разсеян и объркан. Посвещавам дните си на мисли за Рейчъл и на очакване Ейми да се върне. Рейчъл всеки ден ме уверява, че това е само въпрос на време.
― Целувката ще подейства, Хенри. Повярвай ми.
Работата е там, че според мен целувката подейства — на мен. Не попречи на мислите ми за Ейми. Но тези за Рейчъл се увеличиха неколкократно.
Разсейвам се, като се опитвам да изкопча от Мартин информация за него и Джордж.
― Нищо не се случва ― продължава да повтаря, но това е далеч от истината. Очевидно е, че двамата флиртуват. Прехвърчат и доста писма. ― Все още харесва другото момче ― съобщава ми Мартин, приклекнал пред стелаж с нехудожествена литература. ― Общо взето говорим главно за него.
― Това е кофти ― заключвам.
― Да, Хенри. Кофти е.
Издирвам някаква насока кой е мистериозният тип на Джордж в Библиотеката за писма, но засега няма особен резултат. Каталогизирането на Рейчъл обаче наистина върви добре и във вторник се разсейвам, като преглеждам базата данни. В Библиотеката за писма има толкова много хора, толкова много хора, които през годините са оставили на страниците по нещичко от себе си. Някои следобеди лежа на пода до Рейчъл и споделям с нея фрази, които обичам, почти всички сред тях отбелязани от някой непознат преди мен.
Оттогава присъстваш във всяка гледка, изпречила се пред очите ми ― на реката, на плаващите кораби, из мочурищата, сред облаците[14], прочитам. От изповедта на Пип към Естела е и знам, че татко го е подчертал. Екземплярът, който държа, е онзи, който той е дал на мама. Оставил ѝ е бележка на заглавната страница.
― Всичко изречено от Пип е за него, нали? ― пита Рейчъл. ― Тя е част от него. Няма нищо за това коя е тя.
― Любовта на татко към мама обаче не е такава ― оспорвам аз и Рейчъл обяснява, че не това е имала предвид.
― Разсъждавах на глас, това е всичко.