― Любовта на хората винаги е за тях самите, нали? ― питам. ― Искам да кажа, до голяма степен.
― Може би. А би било хубаво да не беше така ― отговаря, а аз се замислям за Ейми и се съгласявам. Наистина щеше да е хубаво да не е така.
В сряда в опит да се разсея от мисли за Ейми и Рейчъл, и Мартин, и Джордж, и провалените големи очаквания на татко, предизвиквам Фредерик и Фрида на „Скрабъл“. Играят в отбор срещу мен до щанда в случай, че дойде клиент.
Както се оказва, Джордж вече им е казала, че Рейчъл ме е целунала, така че планът ми да се разсея се проваля още със започването на играта, когато Фрида иска да научи дали вече сме двойка.
― Не сме, но съм адски объркан, защото целувката ми хареса и не знам какво означава това.
― Понякога целувките са просто хубави ― отбелязва Фрида ― и не означават нищо.
Фредерик изучава плочките пред себе си.
― Да. Обаче в този случай Хенри познава Рейчъл от много години.
Впускат се в приглушена дискусия, преди да изпишат сметка на дъската.
― Но аз харесвам Ейми ― промърморвам.
― Аз не харесвам Ейми ― съобщава ми Фрида.
Фредерик остава неутрален.
Насочвам поглед към Рейчъл. Ако не ме беше целунала, в общи линии всичко щеше да си е постарому. Просто ще се наложи да забравя, че ме е целувала.
За да отвлека мислите си от целувката, питам Фредерик дали татко е споделил с него някаква информация за продажбата. Двамата са добри приятели. Съществува вероятност татко да съобщи на него, преди да каже на нас.
― Има известен интерес, но не съм убеден, че майка ти и баща ти са на едно мнение.
― Защото цената не е достатъчно висока ли? ― интересувам се и подреждам думата сляп.
― Не съм съвсем сигурен. Не знам дали баща ти иска да я продаде на предприемачи.
― Мама също не била продала на предприемачи ― отговарям, но се образува наплив от клиенти, така че се откъсвам за малко от играта. Фредерик и Фрида продължават един срещу друг. Когато най-сетне приключвам с клиентите, те са се преместили в градината за четене и Лола е заела мястото им на щанда.
Виждам я за пръв път от неделя сутринта. Тогава не каза кой знае колко, но доколкото разбрах, в общи линии Хироко намира Лола за невероятно себична, задето я моли да остане. Фразата, употребена от Хироко, била „обсебена от музиката“.
― Смяташ ли, че съм обсебена от музиката? ― пита Лола. ― Имам предвид до степен, в която ме е грижа повече за музиката, отколкото за хората?
Врътвам глава, за да избегна отговора.
― Говорила ли си с нея след това? ― питам и Лола поклаща отрицателно глава.
― Какво? Дори не ѝ се извини?
― Може би, ако ми беше казала, че ще кандидатства, аз също щях да подам молба.
― Никога не си имала желание да учиш ― откакто познавам Лола, тя мечтае за едно нещо ― да бъде на сцената и да свири, както си знае.
― Тя съсипа всичко ― промърморва.
Разбира се, ако ролите бяха разменени, Лола щеше да ми заяви, че звуча като егоцентричен мръсник. Но майната му. Лола е изгубила мечтата си и не мога да ѝ кажа такова нещо.
― Хироко отказа да свири за последно на Свети Валентин. Последното ни изпълнение вече е факт.
В усилието си да разсея Лола от Хироко ѝ разказвам от какво се мъча аз да се разсея.
― Нали помниш как Рейчъл ме целуна онази вечер?
Въпросът рязко я изтръгва от покрусата ѝ.
― Това не го знаех. Я почакай. Защо не ми е казала?
― Защото не означаваше нищо ― отсичам и се взирам в триъгълника кожа, който се показва, щом Рейчъл се протяга за нова книга. ― Твърди, че го е направила само за да ми помогне, като накара Ейми да ревнува.
Както вече споменах, лицето на Лола не става за покер. Умее да пази тайна, но лицето ѝ отказва да лъже.
― Мислиш, че целувката е означавала нещо?
Дъвче ментов бонбон, за да си осигури малко време. След това лапва втори.
― Кажи ми ― настоявам, но тя става и си тръгва.
― Това не мога да ти кажа ― отговаря. ― Ще трябва сам да го разбереш.
„Облакът атлас“
от Дейвид Мичъл
Писма, оставени между 6-а и 7-а страница
10 февруари, 2016 година
Скъпа Рейчъл,
Не мисля, че ти благодарих достатъчно за
целувката. Всъщност това е най-милото нещо,
което момиче някога е правило за мен.
Потърсих още копия на Дерек Уолкът. Поръчах
няколко бройки, но нямам усещането, че съм
открил екземпляра на Фредерик.
Чета издание с пиеси на Тенеси Уилямс. Снощи