Спирам да пиша съобщения и му звъня, когато започва да показва несигурност на тема книжарницата, защото знам, че ще съжалява, ако я продаде. Ще ми се да го убедя в това, без да се налага да изричам думите. В крайна сметка успявам единствено да го ядосам. Заявява ми, че не може да промени бъдещето, а аз си мисля за него и Ейми и колко много го желая.
― Бъдещето не е предопределено ― казвам, надявайки се да повярва. Усещам обаче, че не е така. Представям си бъдеще, в което той е с Ейми и книжарницата вече не съществува. И не успявам да видя собственото си място в картинката.
― Хенри ― промълвявам, преди да затворя. ― Искам реванш.
― Какво?
― Реванш ― повтарям. ― На четиринайсети февруари, тази неделя, искам още една последна нощ на света. Този път искам да я прекарам с теб. Искам да ми обещаеш, че без значение какво ще се случи с вас с Ейми, няма да ме оставиш заради нея. Краят на света ще настъпи в шест сутринта на петнайсети февруари. Преди това искам да чуя Лола и Хироко да изпълнят последната си песен. Искам да видя изгрева.
― Защо? ― пита, а тонът му намеква, че причината му е известна.
― Защото ми дължиш един апокалипсис.
― Самата истина ― потвърждава той. ― А аз винаги плащам дълговете си. Може ли да те помоля нещо?
― Зависи какво е ― отговарям с ясното съзнание, че съм готова да му дам всичко.
― Утре ще бъде една от петъчните вечери, когато не ходим да ядем кнедли. Вместо това ще бъдем домакини на сбирка на клуба на книгата. Искам да бъдеш там с мен. Може това да е последната ни среща.
― Съгласна ― отсичам и затваряме. ― Думата „последна“ увисва във въздуха.
„Големите надежди“
от Чарлс Дикенс
Писма, оставени между 508-а и 509-а страница
11 февруари, 2016 година
Майкъл,
Наясно съм колко си разстроен, че ще изгубиш
книжарницата. Аз също съм разстроена. Но
игнорирането на продажбата няма да промени
ситуацията. Колкото и да ни се иска книжарницата
да е по-просперираща, тя просто не е такава.
Може ли да поговорим, моля те?
Появиха се предприемачи с много щедри
предложения. (Прегледай книжата, които оставих
на бюрото ти.) Също така можем да обявим
сградата на търг. Ако няма да говорим, ще ми
дадеш ли зелена светлина да вземам решения
сама?
София
София,
С Фредерик обсъждаме продажбата. Ще обмислиш
ли идеята да ми дадеш малко време да изкупя
дела ти?
Майкъл
Скъпи Майкъл,
Ще ми се да бях в състояние да кажа да. Наясно
съм колко щастлив би те направило това. Но
направил ли си справка колко струва сградата?
откъде ще намериш подобна сума? Нямам желание
да те виждам затънал в такива дългове особено
ако те рефлектират и върху децата. Мен също ме
боли от всичко това, но моля те, приеми
действителността за доброто на Хенри и Джордж.
София
стискам ръката ѝ по-здраво
Хенри
Сбирката на клуба на книгата започва в седем във всеки втори петък от месеца. Татко, мама, Джордж и аз обикновено сме тук. Тази вечер обаче татко се извинява и ни казва да поръчаме каквато храна желаем и да платим с парите за текущи разходи.
― Аз излизам. Майка ви няма да идва.
Той прекрачва прага, качва се в колата и потегля, преди да съм успял да му кажа, каквото и да било, да му обясня как бих се радвал да остане или да попитам наред ли е всичко.
Тази вечер книжарницата изглежда празна без него наоколо. Аз се чувствам празен без него. Вече през голяма част от време изглежда смазан. Смазан и изгубен. Припомням си образите, които ме караше да извиквам в главата си Рейчъл. Предполагам, че татко вече е сторил същото за себе си. Мъча се да си го представя далече от книжарницата, но не мога.