Показах ти различни пътища, които трябва да извървиш докрай, ако искаш да ме постигнеш.
Това не означава, че всички следва да вървят по едни и същи пътеки; но измежду посочените от мен всеки ще разпознае няколко като свои и тогава ще престане да се съмнява дали наистина върви по пътя към мен, или се е доверил само на миражи, които го примамват все по-навътре в безкрайната пустиня на заблудата...
А изминеш ли с вътрешно постоянство пътищата, които си разпознал като свои, в края на един от тях ти с абсолютна сигурност ще се срещнеш най-после смен и тогава ще настъпи денят, когато аз ще мога да те просветля, и в моята Светлина всичко мрачно до този момент в теб ще се преобрази в лъчезарно сияние!--
Да те „просветля“, ще рече: да направя видимо всичко в теб, което дотогава е тънело в мрак и е оставало недостъпно за познанието!
Да те „просветля“, ще рече: да осветя всички кътчета в дома на твоята душа, за да не остане в него ни едно скришно място, къ-дето да те дебнат отровни змии и гущери!
Да те „просветля“, най-сетне ще рече: така да изпълня със Светлина дома на твоята душа, че нейните чисти лъчи да се излеят надалеч в долините на мрака и всички нощни зверове да се изпокрият уплашени в бърлогите си!
Много пъти досега ти се е струвало, че виждаш ясно в помътения светлик, даден ти от земята, с която по собствена воля си се обвързал!
Ярка ти е изглеждала светлината на разума и осветеното от нея ти се е струвало тъй ясно различимо, че едва ли си изпитвал копнеж за по-ярка светлина.--
Един ден ще си дадеш сметка, че всичко, върху което разумът ти е хвърлял уж светлина досега, си е оставало всъщност скрито в дълбок мрак\ — че макар да си съзирал очертанията, не си имал никаква представа какво обхващат те в своите граници! —
Струвало ти се е съвсем сигурно, че всяка доловима за теб светлина може да осветява нещата само отвън; — време е вече да проумееш, че можеш да станеш зрящ в моята Светлина, така че нещата да ти разкрият
най-съкровената си същност!-----
Наистина, не е никак малко това, което можеш да получиш, стига чрез Любов, Деяние и Борба да намериш в мен Мира, Силата и Живота: — в мен, който съм Светлината в теб, що вечно ще те озарява!!---
Не един се е домогвал към просветление преди още да е извървял пътищата, които единствени биха могли да го изведат до Светлината. . .
Ала по неговия път са го дебнели хиляди блуждаещи огньове и ставайки плячка на онзи, който най-хитро е успявал да го заблуди, той си е въобразявал, че вече е постигнал „просветление“, докато всъщност е потъвал в нощта по-дълбоко и от ония, които са разпознали заблуДата като заблуда и затова търсел w, макар и „наслуки“, но така и не успявали да намерят верния път. —
Който се плаши от пътищата, които трябва непременно да извърви, ако иска да се срещне с мен и да бъде просветлен в моята
Светлина, той е наистина недостоен да получи просветление и заслужава да схваща нещата само опипом като сънуващ в пустата нощ, вместо да ги познае в мен така, както единствено в мен може да ги познае: — прозирайки същността им, защото всичко съществуващо има битие единствено в мен и аз го нося в себе си, както майката носи плода на своята утроба!---
Който търси просветление, преди да е станал достоен за него, заслужава да бъде измамен, защото той смесва Действителността със собствената си заблуда, така че съвсем основателно заблудата му се представя като действителност.---
Ах, колко много на тази земя са измамените от своите собствени заблуди и колко високи прегради са издигнали те по всички пътища, по които до тях да стигне някой, който би могъл все още да ги изтръгне от заблудата им!!!
Никак не ми се иска да те видя сред тази тълпа от измамени, ето защо ти давам — на теб, когото обичам, понеже си моя дарохра-
нителница — следния съвет: — недей избягва пътищата, водещи те към мен, макар често да ти се струват мрачни и безотрадни; за-щото знай: аз съм като слънцето и засиявам най-ярко тъкмо в оня момент, когато се подавам иззад мрачните облаци, скривали ме дотогава от човешките погл<^.1^^!--
Аз съм вътрешната Светлина и на всички, които се крият в мрака и също са моя свещена съкровищница, — ала те я обвиват в плътно було и търсят навън онова, което може да стигне до тях само в най-съкрове-ните им дълбини. . .
Горди и самодоволни, те се мислят за способни да открият в себе си Светлината, която би могла да ги озари, без да търсят съдействието на помагачите, създадени от мен из техните среди, за да придам чрез тях такава форма на своята Светлина, че тя да се възприеме и от изпадналите в дълбок мрак, защото не искам очите им да бъдат заслепени от лъчите на моята ярка, неземна Светлина и така да загубят завинаги способността да виждат.--