В себе си ще откриеш тогава съчетани всички противоположности!
Ти самият така ще овладееш всички противоположно действуващи в тебе сили, че те, запазвайки своя антагонизъм, ще се свържат все пак в свещено единство. ..
Това велико чудо ще си остане непостижимо за теб, докато не намериш себе си в мен!
Тогава ти няма да си вече на тази или на онази страна, а в самата сърцевина на Силата, на която всички сили дължат действената си мощ!
Само в мен можеш да придобиеш онази увереност, която наистина ще осигури крайната победа на волята ти да победиш! —
Когато един ден намериш себе си в единението на Аз-а в мен, в своите най-съкро-венн дълбини, никаква сила в целия Всемир не ще може вече да те уплаши.--
Никоя сила на преизподнята не ще ти отнеме вече лавровия венец на победителя, тъй като зад това наименование се крие само противодействието на силите, които ще бъдат тогава изцяло в твоя власт!---
*
живот
Изпълнен с тайни си ти за самия себе си, при това с пълно право!
Чувствуваш се здраво вкоренен в съществуванието, чиято Първооснова носиш в себе си, — но все така търсиш основанията и външната първопричина на своя живот във всичко, което си остава вечно „външно“ и „чуждо“ за теб, без да си даваш сметка, че търсенето ти може да завърши с намиране само ако поискаш да се потопиш в самия себе си и в собствените си най-съкровени дълбини! —--
Аз самият съм там основа на твоето съществувание и единствено в мен можеш да намериш първопричината за него! —
Свикнал си да говориш за своя „живот“, сякаш той е някаква самоизразходваща се сила, подтикваща растежа на твоето съществувание; но по този начин ти се доверяваш премного на привидността, която те лъже, тъй като създава впечатлението, че тялото ти е изплувало като външно явление от нощта на небитието, за да се разтвори един ден
отново в небитие и непрогледна нощ.
В заблуждението си ти наричаш свой живот онова, което поддържа за кратко време съществуванието на наблюдаваното явление!
Ти наистина си жертва на жестойа заблуда, щом изхождаш от глупавото предположение, че именно тук се крие тайната на твоя живот!--
По-дълбоко в себе си ще трябва да задълбаеш, ако искаш някога да стигнеш до пър-воосновите на действителния си живот!
Трябва преди всичко да разбереш, че твоят живот не е изввн теб, — че всяко твое знание за самия тебе е всъщност знание за ввн-шните прояви на онова, което се изживява в теб като обоснован сам в себе си Живот...
Именно аз свм това, което се разкрива по такъв начин йато твой Живот, и само когато ме намериш в себе си, ти ще си се съединил съзнателно със своя Живот!
Преди това ти все още приемаш следствието за причина и твоето себеусещане е
само отблясък от Живота, в който вечното ти самосъзнание ти е дадено в мен; защото знай: аз ти принесох себе си в дар, за да можеш, черпейки от моята сила, да се озовеш вечно обоснован в мен!---
Опитай се да осъзнаеш и да разбереш, че аз съм по-близо до теб от всичко друго, което усещаш като различно от самия себе си; --аз, когооо нппразно търсиш и з далчч-ните простори, и като не ме намираш там, изпадаш в заблудата, че е невъзможно да бъда намерен от тебе и подобните на теб! —
Така мнозина са търсили в безбрежните далечини онова, което е било толкова блиао до тях, че не са могли да го обхванат с отправения си винаги навън поглед.
Моето Битие обаче пребивава вечно в мен самия и аз не мога да обхвана нищо извън себе си; — как тогава бих могъл да бъда схванат от теб, включения в мен, освен единствено в теб самия?! —
Дори най-външното в теб е част от моето най-вътрешно Битие и ти би трупал греш-
ка върху грешка, ако си мислиш, че в далечините, из които твоят поглед ме търси, не бих могъл да бъда намерен от онова, което е получило там живот от мене!---
Но както земното ти тяло не може да се съхрани, ако дробовете ти не получават необходимия за дишане въздух в теб самия, както то би се лишило незабавно от живот, ако изпадне в невъзможност да използва в себе си въздуха, обгръщащ земното кълбо дори в областите, които са най-отдалечени от мястото, където ти самият дишаш,--така
и моето Битие не може да се съедини с теб, ако тръгнеш да ме търсиш вън от себе си! —
Само като твой собствен Живот мога да ти се разкрия аз!---
Напразно би ме търсил, преброждайки всички светове!
Единствено в теб самия съм аз твоят свят!---
Така нареченото от теб „съзнание“ не е нищо друго освен самосъзнаващият се огле-
дален образ на проблясващите душевни атоми, сравним с онова изображение на вътрешните ти телесни органи, което лекарят получава на екран с определен химически състав, когато изследва тялото ти с помощта на лъчи, способни да преминават през плътни, непрозрачни предмети...