Но както екранът, предназначен да направи видими тези лъчи, трябва да бъде подготвен по подобаващ начин, за да покаже верен светлинен образ на вътрешността на твоето тяло, така и самият ти трябва да подготвиш себе си, ако искаш да станеш огледало на най-съкровената си същност!--
Не ще можеш да ме познаеш в себе си като свое най-съкровено Битие и Живот, докато не се подготвиш сам с будна воля така, че атомите на душата ти да отразят, просияли, образа на твоя Живот!
В този образ ти ще се окажеш тогава съединен с мен, защото така просиялото съм всъщност аз самият — такъв, какъвто се изживявам в теб.--
Колкото и да го пронизвам с лъчите си, тъмно за теб си остава всичко, което не си ти самият! —
Тъмно остава всичко, което не е било подготвено с будна воля! —
Подобно на тайнствените земни лъчи, за които вече ти говорих, аз си оставам непос-тигаем за неподготвената душа...
Ако си се подготвил обаче в себе си, ще засияеш в моята собствена Светлина и аз ще ти се разкрия в самия теб като твой собствен Живот!---
СВЕТЛИНА
На тази земя можеш да опознаеш безброй видове светлина, но всяка светлина, възприемана от твоето око, отстъпва далеч по сила на онази единствена по рода си светлина, изпращана на земята от далечната огнена звезда, на чието могъщо лъчение дължи съществуването си всичко — от най-малкото до най-голямото — на нашата планета. —
Ала и тази най-могъща от достъпните за земното око светлина си остава бледо мъж-дукане в сравнение с оная Светлина, която може да стигне до теб от висините на Духа, стига да си вече готов да я възприемеш. ..
Изразът духовна „ Светлина “ не е празна игра с образни сравнения! —
Онова, което идва до теб от духовната сфера, е наистина „ Светлина “ и всеки външен светлик, възприеман от земните сетива, може да се нарече „светлина“ само докол-кото изпълва душата ти с усещане, подобно на предизвиканото от онази изначална сила, която достига до теб от високите сфери
на Духа и ти се разкрива като „Светлина“...
За тази Светлина, която свети „в мрака“ и която мракът не може никога да „обземе“, един от моите ти бе говорил някога като за „Живот“, — и действително: неговите думи свидетелствуват за истината!---
Само който ме е намерил в себе си като свой собствен Живога, само той може да сви-детелствува и за Светлината!
В своето изначално всемогъщество тази Светлина на Духа ще озарява вечно цялата ти най-съкровена същност!
Ти самият ще сияеш безспир в блясъка на тази Светлина и сиянието ти не ще има край!
Както изкусно шлифованият диамант не може да излъчи вътрешния си огън, докато не бъде проникнат от земна светлина, така и ти не ще можеш да засияеш отвътре, докато продължаваш да обичаш мрака и да се криеш от мен, — от мен: вечно светещата из самата себе си Светлина, която е Живот на всяко съществувание, в лъчезарна пълно-
та и безспир! —
Наистина, ти ще просветлиш за себе си всичко мрачно, щом се озовеш просиял в мен!
Всички скрити в теб чудеса ще ти се разкрият и всичко заобикалящо те ще засияе с отражението от Светлината, която ще те изпълни тогава!--
Ала ти се задоволяваш все още да стоиш в мрака и само да копнееш за Светлината, предусещайки наистина, че би могъл да засияеш в нейните лъчи като кристал, внезапно озарен от лъчите на земното слънце.
Или пък, успееш ли понякога да се отърсиш от леността си, ти си вече доволен, щом един-единствен лъч бледа светлина стигне до теб и породи вяло мъждеене в най-съкро-вените ти дълбини, — едно немощно блещу-кане, което не е в състояние да озари дори теб самия, камо ли да разсее мрака в заобикалящия те свят! —
Вярваш, че по този начин си получил достатъчно потвърждение на способността си
да светиш, за да потънеш отново в мрак, щом онова бледо мъждукане се отдалечи от теб...
Може да излагаш на показ изкусно шлифованите си фасетки и — съзнавайки високата си стойност — да се радваш с пълно право на скъпоценната си форма, но така няма никога да преживееш най-съкровените си дълбини и — отчужден, от самия себе си — няма да има какво да си кажеш, докато продължаваш да тънеш в такава тежка, сковаваща леност!--
Годините на земния ти живот отминават бързо и всяко слънцестояние ще те заварва на все същото място, в плен на все същия мрак, докато един ден земното ти око, съзряло за последен път светлината на земното слънце, не се склопи уморено завинаги и ти — пребивавайки във все същата тъмнина — не се окажеш неспособен вече да възприемеш дори външния образ на субстанциал-ната Светлина, носил ти все пак известна утеха в дълбокия мрак вътре в теб. . .