Напразно тогава ще търсиш в себе си нещо, макар и подобно на усещането, което външното ти съществувание е намирало все пак в светлината на земните ти дни...
Въпреки цялата си предметна осезаемост всичко в теб и всичко около теб ще бъде скрито в най-дълбока тъмнина, а горещият ти копнеж по усещането за светлина ще бъде все тъй неутолим. . .
Потънал в тази мъчителна нощ, ти може би в течение на еони ще се каеш за неизползвания си земен живот, — винаги плячка на хаотични преживявания в селенията на мрака, — докато в един далечен космичен период не те осени отново първият проблясък на Светлината. . .
Ето защо един от пребивавалите в пълнотата на моята Светлина ти бе казал някога изпълнените с дълбок смисъл думи: «Работете докле е ден, защото — за всеки, който не е работил тук, — настъпя нощ, кога-то никой не ще може да работи», тъй като тогава той става за неизмеримо дълги времена плячка на онзи мрак, от който не е ус-
пял да се изтръгне по време на земния си живот, понеже лениво и малодушно се е задоволявал с малко, въобразявайки си, че съзнаващото собствената си стойност преживяване е достатъчно богато, за да не му е нужна моята: — субстанциалната — Светлина, —
Знай, че аз идвам при теб на днешния ден от твоя земен живот, защото те обичам, та да можеш днес, докато това е все още в твоята власт, да се спасиш от подобна участ!
Попаднеш ли веднъж под ударите на гос-подствуващия тук закон, дори и аз не ще мога да те освободя от продължаващото действие на неговата сила, защото всеки закон се корени в самия мен, така че сам себе си бих отрекъл, ако се опитам да те спася, преди да е дошло времето ти!---
И ако днес, когато моето слово идва при теб, ти отхвърлиш смело оковите на мрака, с това пак следваш коренящия се в мен закон!
Единствено от теб зависи да решиш на кой закон си готов да се подчиниш — на закона на свободата или на закона на обвързаността! —
Ти си станал сам господар на съдбата си от онзи незапомнен миг, когато по твоя воля те оставих да си тръгнеш от мен, който вечно пребивавам в Мига, за да странству-ваш по избрания от тебе път!---
Преди това ти преживяваше себе си в мен в непрекъснатото изживяване на Мига, схващайки, така да се каже, напречния разрез на всяко съществувание; — след като ме напусна обаче, ти не можеше и не можеш вече да преживяваш нещата освен в един — образно казано — надлъжен разрез на онова, което е, докато не се върнеш един ден — по закона било на свободата, било на обвързаността — обратно към изходната си точка, която всъщност съм самият аз!---
Най-дълбока тайна ти възвестяват тези думи — блажен си, ако успееш да я схванеш! —
Разкрий най-съкровените си дълбини, за да отекне в тях онова, що моето слово ти възвестява!
Дълбоко в себе си тогава ще разбереш защо мъдреците са ти казвали, че си претърпял едно наистина дълбоко „падссне", кога-то от своята върховна висота в мен си се втурнал с копнеж надолу и навън в мрака, който сега те заобикаля.. .
Но доре тук, в това свое затъмнение, ти все още носиш в себе си селата да се ез-дегнсш отново до мен и до своята първоначална весота! —
Ти все още пазиш — и ще можеш вечно да съхраниш — формата, в която те бях намерил в себе си, когато се принудих да те пусна, защото волята ти се стремеше вече не къгм вцсотетс, а към незенетс!---
Ти все още можеш да засияеш отново ярко в мсн — в Светлината на всяка светлина!
Ще трябва обаче те самеят да обърнеш посоката на своята воля, за да можеш най-после — след като еони преди раждането си в животното на тази земя си бродил в мрак и тъмнина — да стигнеш в царството на вечната Светлина, която съм аз самият, и да заживееш отново в мен во веки веков!
Знай, аз страдам в теб, понеже не мога да страдам в себе си, и всяко страдание, озарено от моята Светлина, се превръща в лъжа!
Аз обаче съм вечна истина и всичко, което не се осъществява в мен, е измама и при-видност!
Ето защо те призовавам — теб, когото обичам, — да изоставиш лъжата, представяща ти се като страдание!--
Ето защо ти соча пътя за излизане от твоето затъмнение, та да засияеш радостно в мен — във вечната Светлина, — преди тъмнината да успее отново да те покори!---
В мен трябва ти самият да се преобразиш в радост и всичко, което се е проявило като страдание в теб, трябва да отпадне от тебе като струпей от зараснала рана, за да
не може повече да те обезобразява! —
Трябва да осъзнаеш самия себе си като радост, защото аз не ще мога да ти се разкрия в теб като Светлина, докато не пристъпиш към мен, сам преобразен вътрешно в радост! —