— Можехме да се качим горе…
— Късно е, чеденце, резето е пуснато!
Тя смъкна чевръсто оскъдната си опаковка и му се притече на помощ в събличането, докато той още изтриваше греста от пръстите си с кожената гюдерия. После увисна на врата му и впи устни в устата му, а капакът на един фризер се огъна меко под гърба й.
— Невероятно! — каза малко по-късно тя, като плъзгаше длан по затоплената ламарина. — Не съм подозирала, че и металът може да действа секси.
— За малко да разтопиш емайла — засмя се Джими.
— Джими!
— Кажи, котараче!
— Напоследък ми бягаш.
— Моля?
— Бягаш ми по тъчлинията! Повече от седмица не сме се виждали.
— Бизнес! — Той кимна към стоката около тях. — Стока, пари.
— Пари — стока — пари прим! Ще ги обърнеш ли в пари прим?
— Да се надяваме. Макар че местният абориген още не знае какво е фризер.
— Или няма какво да сложи във фризера.
— Ще ги пусна най-напред с голяма отстъпка — двайсет и пет, трийсет процента, докато тръгнат.
— Аз бих свалила на петдесет! — каза Стела. — Това се казва зарибяване. После ще балансирам с цените.
— Ти си разбирала от мениджмънт! Що не те направя един пласьор на стоката. Каквато си разтропана, мисля, че ще се справиш.
— Не се казва пласьор, а дистрибутор! — каза тя и преметна презрамката на чантата си. — Съгласувай предложението с шефката на домашния си борд и ми се обади…
… Беше им смешно, като всяка абсурдна идея, лансирана за пръв път, но още вечерта Джими я сподели с Росица, като започна отдалече. Обикновено вечер той ходеше в пицарията, към края на работното време, да я съпровожда към къщи с найлоновия плик с парите от дневния оборот и да включи алармената система на входа. Този път се повъртя повече в празното пространство между масите, измери го с крачки и нещо пресмяташе, така, че да бъде забелязан.
— Какво смяташ? — попита Роси.
— На това място могат да се изложат един-два от хоризонталните. И един вертикален — най-много!
— За какво говориш?
— За фризерите. Трябва някъде да ги изложим, стока е, има нужда да бъде изложена на клиента.
— Абсурд! — възрази тя. — Не виждаш ли, че няма място да се обърнеш! Сега и фризери!
— В гаража ли да ги продавам?
Тя каза, че сега гаражите са превърнати в бакалници и кафенета, защо в техния да не се продават фризери. Той се съгласи, но каза, че за целта ще се наложи да търсят продавач. Някой разтропан и устат продавач, който ще привлече клиенти в това забутано място между блоковете.
Роси бе приключила с касата и забърсваше с влажен парцал теракотения под на заведението; спря се за секунда и го погледна.
— Мен ли имаш предвид? Извинявай, но не съм слънце да огрея навсякъде!
— Някой като теб — поясни Джими. — Или като Стела, да речем, дето ще посрещне купувача и ще му разкаже играта.
— Стела? Ти ме разби!
— Вместо да се мотае по кафенетата, да свърши нещо полезно.
— И ще я назначиш на щат?
— Глупости — щат! Процент някакъв ще й даваме. Щат!
Роси се приближи почти със скок пред лицето му, да долови следи от съмнителни намерения, за които тя се досещаше.
— Знам ти замисъла, мръснико! Ще я набуташ в гаража, да си я работиш, когато ти се прииска!
— Е, Роси! — Той възрази с хладно спокойствие. — Никога не си била ревнива!
— Вече съм! И ще съм!… Не виждам ли с какви зъркели я гледаш!
— Приказки в ефир! — Той се развесели, защото усети, че съмненията й бяха от общ характер, като на всяка съпруга, готова да хвърли срещу мъжа си своите страхове и заклинания срещу възможни семейни изненади и неблагополучия. Остана спокоен, допря устни в трапчинката край устата й, близна с език ръбчето от червило, оцеляло в края на работния ден; свали напрежението й. С това съгласуването можеше да се приеме за приключило и на другия ден, по липса на други оферти, Стела пое гаража.
Надвечер Росица мина да я види на новото работно място. Завари я да изписва на картончета марките на хладилните шкафове и да ги лепи с тиксо по вратите: „Сен Мориц–250 л“, „Бош–180 л“, „АЕГ — хоризонтален, 220 л“. Около входа на гаража вече бе накачила първите реклами, изписани с цветни флумастери: „Ново! Изгодно! Необходимост за всеки дом!“
— Станало е неузнаваемо! — ахкаше Роси, докато си разменяха целувки. Стела се чудеше къде да сложи гостенката, нямаше столове.
— Не смея да те сложа на капака на фризера. Каквато си темпераментна, ще разтопиш емайла с дъто си!
— Аз? Темпераментна? — Роси възразяваше от благоприличие. — Капнала съм от тичане. Като товарен кон.
Тя извади пакет „Виктори“, запалиха; Стела ходеше между шкафовете, отваряше врати и чекмеджета, превърташе регулаторите на устройствата за замразяване, изтъкваше предимствата на една марка пред неудобствата на друга.