— Аз? Миткам? Няма такова нещо, Роси, не си в час!
— Ти не си в час, умнико! Миткал си по бабичките за пиене, имам информация. Или си тръгнал да сваляш баби; станал си бабосвал?
Той не знаеше, че на идване тя бе се отбила в „Бавария“ и глухарят, раздразнен от конкуренцията на Ружината изба, бе й поднесъл информацията за похожденията на бившите му клиенти. Но не му се искаше в тоя момент да разпитва, да спорят и да стигнат накрая до скарване, както обикновено завършват дискусиите между един мъж и една жена. Предпочете да отпива от чашата си на бавни глътки и да я наблюдава. Тя беше се разгорещила, сваляше презрамките на роклята, после разкопча сутиена и се освободи от него, като изпитваше наслада от люлеенето на едрите си гърди, чиито зърна още стърчаха нависоко. В улея между двата балона лъщеше влага и Ники си спомни как манастирският послушник му говореше по някакъв повод, че жените го отблъсквали с мазнините, които се излъчвали от кожата им, и въобще с разните свои продукти на жлезите с вътрешна секреция, каквито при мъжете ги нямало. Мъжът е по-хармоничен, приличал му на кон от арабска порода, стегнат, с изящни линии и без нито една излишна клетка или мастна тъкан, за разлика от жената с нейните излишъци, издатини, резервни депа, които се люшкат, клатят и подрусват, щедро натрупани от природата с цел презастраховка на рода. „Може да ти звучи като богохулство — казваше Евстати с хитър блясък в очите, — но аз смятам, че Библията не е наясно. Мъжът е произлязъл от реброто на Ева, материалът в него е по-качествен, изработката — по-прецизна.“ — „За такива приказки ще те отлюспят от службата — каза му Ники, — ще си останеш обслужващ персонал.“ — „Имам по-крупни намерения“, отвърна оня със загадъчната си усмивка, с която спираше винаги там, откъдето трябваше да каже нещо повече от истината за себе си.
— Къде се отнесе? — Роси придърпа мезето на Евстати, бодна гъбка, напоена с ароматния сос, заслуша се в дегустатора експерт, който се пробуди някъде в нея, и закима одобрително. — Мисълта ти тича още след педеругата! Макар че мезето му не е лошо, да го чукат мачките! Тая пасмина си ги бива в кулинарията, доколкото съм чувала, царе са на манджите и сладкишите. Веса Марковска искаше да ми прати един обратен баничар, правел корите като оризова хартия, но аз я стопирах. Не ме интересуват мутантите, аз си падам по нормалните мъже. Ти нормален ли си, мистър Никсън, както ти вика твоята законна съпруга?
Не дочака отговора му, защото мисълта й, кривнала случайно и взела на фокус Стела, вече диплеше друга информация.
— Между другото, Джими и Стела отпратиха снощи към Дунав — мост и ще спят за пръв път в Профилакториума, двете спални били готови с всичките му екстри. Как мислиш, дали няма да я оправи моят Перко Наумов, пада малко помияр, пък и твоята изгора не е за вярване?! Добре, че Луко е с тях, казах му да си отваря очите и да ми светне, като се върне. Ще им издера очите и на двамата, само да науча, че са мърсували!
— Ами ако някой им светне за теб? — каза той, за да я дразни.
— Какво за мен?
— Дето идваш тук и му слагаш рога на твоя Перко.
— Той си ги заслужава. Знаеш ли, че има вече две години и кусур как не съм достигала до оргазъм? Само двама души знаят — Веса Марковска и ти.
— Какво казва Марковска?
— Смята, че Джими има захар в кръвта, начало на диабет. За такова нещо се давал автоматически развод.
— Тогава защо се плашиш от изневяра, той е практически безопасен.
— От баща ми знам: подлагай всичко на съмнение!
Тя се изправи, разкопча роклята си до долу и я разтвори, за да покаже бикините си.
— Да ти покажа новите си бикини. Последен писък на модата: ароматизирани. Джими ги донесе от някакъв бутик на Моста; шведско производство. Абе на тоя Дунав — мост какво ли няма! Подушваш ли нещо?
Ники задиша шумно, но не бързаше с отзива за шведското изобретение.
— Стани де, раздвижи се. Самочувствието ти не ми харесва, извинявай, че ти го казвам. Тая Стела съвсем ти го смъкна, за да подбие цената ти и да те приватизира за един долар. Като губещо предприятие!
Тя се разсмя на шегата си, захвърли роклята, а след нея смъкна и бикините. Той спря да мисли за химията на шведите, облъхнат от аромата на истинската млада плът, която го заля като вълна, плиснала на две крачки от него. Успя да каже само:
— Какво правиш, на двора сме!
— В моя двор! — каза тя. — И всичко, каквото поискам, мога да го правя, без да ми пука!… И ще го направя тук, на пейката, да усещам със задника си коравите талпи. Стига меки пружини! При пружините се губят милиметри, научно доказано… Какво чакаш?