… Отнякъде я лъхна на джиброва ракия. Ники бе дошъл при жените с еднолитрова бутилка, да похвали продукцията от избата на баба Ружа. Отпиха на крак, като край шведска маса, докато подреждаха българската.
Когато вече бяха готови да насядат, слънцето бе се издигнало в зенита и трябваше да намерят сянка да се подслонят. Полковникът навремето не бе садил дръвчета по двора от съображения за сигурност, за да му е чисто полезрението към всяка точка на оградата. Успяха да изместят софрата в северната страна на вилата, където бе по-прохладно и сянката щеше да расте и набъбва с всеки час.
— Молитва няма да четем! — каза Джими, като чукна с вилица по бирена бутилка. — Давам ход на днешната сбирка в чест на моя скъп шурей, виновника за…
— Не се чувствам виновник! — възрази Луко и всички се разсмяха.
— Виновник за тържеството, глупчо! — поясни му Павлина. — Така се казва, в кавички.
— Знам, не съм олигофрен, обаче на оня етнически българин трябваше да му думна едно бренеке, та да му разкажа играта. Но ме свари неподготвен.
— Бренеке ми звучи като тенеке, какво беше то? — попита Росица.
Обясниха й, че се касае за ловен патрон.
— Ти да оставиш бренекетата и да ставаш човек, че няма да си даваме парите да те откупуваме от пандиза. Погледни се колчев мъж си, а мозъкът ти остана неразвит като на пионерче!
— Бе глей си работата! Ще ти върна мангизите, като ти се свидят — обиди се братът. Той си наля пълна чаша ракия и я изпи светкавично, по руски, и отново посегна към бутилката, но Павлина предугади намерението му и я отмести на безопасно разстояние.
— Скапан живот! Какво знаете вие, бил ли е някой в следственото, дето и в кенефа те водят с белезници… Закопчава ти ги оня тулум за седалката — да не драснеш през прозореца! Щото нямат пари за решетки, изродите!… Та няма да бягам ли? Прас един в мутрата и — в шумата! Дойде време за шумкарство!
— Той се е побъркал на тема шумкарство — каза Павлина, като едва сдържаше смеха си, за да не го забележи Луков.
— И ще го направя! Само да ми върнат туловката!
— Луков — партизанин! Как ви звучи? Със знамето, червеното!
Масата се разсмя.
— Народен закрилник! — каза Ники.
— Защо не — вече има мандри, щом почнаха да ги палят — намеси се Стела. — Лукче, ти не подозираш колко си прав. Първите шумкари навремето с какво са започнали? С кокошкарство. Но в „затвора попадат на хора“ и стават идейни борци… Прасетата на Дами Диамандиев са твоето бойно кръщение. „Зелена карта“ не ти трябва за гората, ами къде ще идеш, като няма гори? Казал го е Радой Ралин.
— Той си има червен паспорт — отбеляза Джими. — И може да зацепи за отрицателно време към царството на Ким Ир Сен. Там приемат такива като него без формалности. Впрочем… — Той се сети изведнъж, че бе забравил да съобщи на Стела и Ники, че паспортите им за задгранично пътуване вече били готови в търновското бюро, казала му позната служителка.
— Това е вече новина! — каза Стела и изля със замах бира от бутилката, пяната преля и намокри пръстите й. — Радостта ми прелива като буйната пяна в чашата. За разлика от вас, които само приказвате за заминаване, ние с Никсън наистина тръгваме! Към Кейптаун! Към Ел Ей и Брега на слонските кокали!
— Какво беше туй Кейптаун? — попита Роси.
— ЮАР, златните мини на Африка — каза Павлина с категоричността на експерт. — Най-евтините мерцедеси и БМВ — та. Столица — Йоханесбург.
— Моята луковица е трепач на кръстословиците! — каза Луков. — Значи, като вземе вестника, друго не търси, само — водоравно и отвесно… „Град в Патагония със седемнайсет букви“… Някой сеща ли се?
Софрата напрягаше мозъци, но не се сещаше.
— Кажи го, душа, светни им малко информация!
— Комодоро Ривадавия. Пристанищен и административен център — каза Павлина.
— Кажи им сега: „Крупен обир“! С дванайсет букви!
— Приватизация!
Дворът се огласи от смеховете им.
— Чуйте, чуйте! — каза Ники, вдигнал чашата си като за тост. — Защо още се мотаме, та не зацепим към Комодоро На Майната Му?… Кво правим тук, в земята — човешка длан? Какво ни задържа, гравитацията, що ли? Светът е пред нас, с офертите си: иконом в Белгия — заплата осемстотин гущера, плюс допълнителни екстри… Домашна помощница в Карибието: изисква се приятна външност и приятелско отношение.
— Стига, Никсън! — прекъсна го Стела. — Не му наливайте повече, вече е готов за изстискване! Джими, влез си в ролята на домакин!
— Окей! — каза Джими и отново почука с прибор по стъкло. — Да сменим темата. Тая муха, дето ви бръмчи в глобусите, да си я избиете. Никакви паспорти, маршрути и прочие балкантуризми. Оставаме тук и ще копаем до водоносния пласт!