Но се бавеше, не тръгваше към пикапа, после смени посоката; излезе на терасата. Терасата беше обща, братска територия, по средата имаше символична преграда от винкелова рамка с армирано стъкло в бирен цвят. Старият Диамандиев навремето не бе дал да правят висока, недостъпна преграда; всичко може да се случи между двама братя, но комшулукът трябва да бъде символичен, да е лесно преодолим, ще потрябва все някой път. Предвидлив е бил мъдрият даскал — ето: само прехвърли крак и беше оттатък! Погледна към хола, но пердетата бяха плътни, освен пердета тя бе сложила и бяла оризова хартия на прозорците и на двата апартамента, както правеха по българските градове, за да гори хартията през летните жеги, а не материята на пердетата. Сега тези хартии й пречеха да надникне в стаите. Побутна балконската врата — какъв късмет! Отворена беше! Тогава се втурна вътре, разтвори спалнята и ги видя, любовниците, кротнали се вече, заспали, с по един край от чаршаф, придърпан инстинктивно в съня за защита на бъбреците. Парцалките им — разхвърляни от бързане по килима и табуретките, а дънките на Джими, смачкани накуп, както ги събува винаги, свикнал някой да върви подире му и да ги оправя.
Тя се наведе, събра всичко в един наръч и преди да тръгне към терасата, извика високо, за да ги разбуди:
— Нямам думи! Нямам думи!… Пенюги такива! Хора без срам и задръжки!… Как не носех камера да ви заснема! Ставайте, скапаняци!… Съмна се! Съмна се!…
И докато двамата се измъкваха от мъглата на съня, уловили се за чаршафа, Роси беше вече на терасата; не погледна какво има там долу, на три етажа дълбочина, замахна и хвърли в нищото наръча парцалки и го мерна с периферното си зрение как се понесе накуп, приличен на ленива птица с разноцветна перушина, която падаше в горещия въздух, без да се интересува от мястото на приземяването…
… Какъв беше този ден — на магнитни аномалии, на черна магия или на дебелашки шеги, които си правеше скучаещата човешка съдба? Само час по-късно, когато вече бе на вилата в Кенар, Росица трябваше да повтори всичко отново, като в странен римейк, като във втори дубъл на посредствен филм.
Тя влезе в двора, посрещната от равнодушното пролайване на Дики, явно някой бе минал преди нея и бе утолил глада му. Спря се пред масата под чардака: неразтребена, с две чаши, две салатиери и недопита бутилка, производство Ружка — дружка. Пресните следи говореха, че и двете дружки — теменужки са горе, заиграли са се някъде, не я чуха, като влезе, не излязоха да я срещнат…
Усети, че няма сили да изкачи дървеното стълбище, смелостта й внезапно спадна, почувства се уморена, натежала от днешните шокови натоварвания. Пък и защо й бе да се качва и да наднича като малоумна! Какво ще види? Двама сбърканяци, наказани от дядо Господ, кой знае в какви примитивни, праисторически пози — да си изповърнеш стомашното съдържание от потрес!… И после — какво? Отново да им събира парцалките и да ги мята от чардака, със същите благословии, които вече изпя веднъж преди броени минути: „Пенюги безподобни! Хора без задръжки!… Не, не! Гледала съм го вече тоя епизод! Участвала съм!… Ай сифон! И да ви чукат мачки и мачоци!“…
Тя отпуши недопитата бутилка, седна и отпи от гърлото й. Спиртът проби небцето й, удари право в слъзните канали, отпуши ги; топлина рукна по страните й, надолу по шията. „Все на мен ли, Господи! Все на мен ли?!“
Трябваше да има кърпа някъде из шибаната чанта, какво ли няма вътре, само не това, което ти трябва! Напипа нещо меко, бяло: калъфката с бялата магия. Разпра злобно подгъва. „И съм се загрижила за скапаното пиянде! Тръгнала съм по знахари да спасявам здравето му, да треперя за бъдещето му!“ Ще оцени ли, говедото, нейното тичане, нейния труд, нейната, хм… любов?
Барем марките си да прибере.
Тя разви двете банкноти и преди да ги приглади, замръзна като в стопкадър. Поредното чудо на тоя шибан, омагьосан ден бе пред очите й: дойче банкнотите се бяха превърнали в две парчета бяла хартия!
4. И без свидетели
Направиха запис, почти цял час, като оставиха малкия самсунг пред тях и не го погледнаха вече, докато Дами разказваше за птицефермата. Стела не искаше да прилича на стандартните репортерки от рубриката „Семена в браздите“, не се превземаше с въпросите си, а околните шумове остави да текат по своя си ход, без да ги прекъсва и да прави забранителни движения срещу източниците им. По някое време излезе от лятната си квартира старецът пазач на откраднатите прасета, сега преквалифицирал се в охранител на пернатите; видя ги и дойде под сянката на навеса от гофрирана ламарина, където бяха се настанили. Носеше в пеша на дочената си дрешка, подгънат като престилка, домати и краставици, които сам бе произвел в зеленчуковия пояс зад постройките, не можеше да се сдържи да не се похвали със стоката си.