Търсейки някакво друго средство, той се огледа внимателно. Внезапно забеляза нещо, което накара сърцето му да забие от вълнение. Той видя Дунава, осеян с кораби и лодки, между които сигурно се намираше и неговата. Ако успееше да се добере до нея, за по-малко от час щеше да мине сръбската граница… Отправяйки поглед надясно, той забеляза гръмоотводна жица, която се спускаше от покрива недалеч от неговия прозорец. По корниза можеше лесно да се стигне до нея. Но там долу се издигаше една непроходима стена. В килията или в двора, той беше затворник!
Като разгледа по-внимателно стената, Ладков забеляза, че по горната й част на малко разстояние от върха се намираха някакви издатини. Той спря за дълго погледа си върху тези архитектурни украшения, после се спусна по прозореца, влезе в килията и побърза да премахне всяка подозрителна следа от своята работа.
Той вече беше взел решение. Средството да бъде свободен на всяка цена, бе намерено. Никаква опасност не можеше да го спре. По-добре смърт, отколкото този непрекъснат ужас!…
След като мина втората стража, той започна приготовленията. От покривката и постелката на леглото си, с помощта на остатъка от лъжицата, той направи петдесетина ивици, широки няколко сантиметра, от които изплете въже. На другия ден, 1 октомври, Ладков вече притежаваше въже, дълго около петнадесет метра, което скри под леглото. Всичко беше готово и той реши да извърши бягството си след девет часа вечерта на същия ден. Щом настъпи решителният момент, Стефан Ладков скочи от леглото. Той нагласи дюшека така върху него, че в мрака на килията се създаваше илюзията за присъствието на човек, унесен в дълбок сън. След това взе въжето и като по-рано се спусна през прозореца навън, стъпвайки върху корниза.
Както бе преценил през деня, скобата на гръмоотводната жица, която се спускаше от билото на покрива недалеч от прозореца, се намираше на около четири метра по-ниско от него. Той направи примка, като завърза въжето за решетката и много внимателно се плъзна по него, докато най-после кракът му опря върху издатината, на която беше закрепена скобата. След като здраво стъпи върху нея с гръб, опрян върху стената, той започна бавно да изтегля единия край на сгънатото въже, за да освободи примката. Когато другият край на въжето падна върху раменете му, той разбра, че първата трудност беше преодоляна. Оставаше да преодолее и втората. Много внимателно Ладков се плъзна по гръмоотводната жица и спря на една от издатините на стената, върху която беше закрепена друга скоба. Той си отдъхна за малко, като отново прецени обстановката. Долу в тъмнината дворът не се виждаше, но той го отгатваше по глухите крачки на часовия, който обикаляше около затвора. Ладков изчисли, че отсъствието на часовоя траеше около пет-шест минути. За толкова време той трябваше да премине пространството, което го разделяше от външната стена на оградата, зад която беше свободата.
Стефан Ладков се плъзна малко по-ниско и се спря върху по-долната скоба. Оттук билото на оградата се очертаваше по-ясно и той реши да действа.
След като изчака стъпките на часовоя да заглъхнат, той разви въжето, прекара го през скобата на гръмоотвода и свързвайки двата края, удвои здравината му. Края на въжето той сви като примка, за да го хвърли върху един от изпъкналите камъни на оградата. Поради дълбоката тъмнина Ладков разчиташе само на случайно попадение. След като бе хвърлено повече от двадесет пъти, въжето най-после се закачи за нещо твърдо. Примката беше попаднала върху една от външните издатини и над околовръстния двор се беше образувало нещо като мост. Един твърде несигурен мост! Дали нямаше да се скъса или да се изхлузи от издатината? Нито за момент Ладков не се поколеба пред опасността. Обтегнал здраво въжето, той се вслуша в стъпките на часовоя.
Последният се намираше точно под него. Когато стъпките се отдалечиха, Ладков започна преминаването по въздушния мост. Увиснал между небето и земята, той напредваше равномерно, без да се безпокои от огъването на въжето, чието увисване се засилваше едновременно с приближаването към средата му. Той желаеше да премине. Той щеше да премине.