Единият от агентите каза:
- Заради теб си изгорих топките.
- Жалко. Но пък сега може да се надуят и да достигнат нормални размери.
Агентът въздъхна в килима.
- Не знам кой е по-луд, ти или Морис.
- Аз - каза Демпси. - Определено аз.
Валъри седна на леглото на дъщеря си. Томи се облегна на стената и се загледа в картините и снимките на своята племенница, която не бе виждал толкова отдавна.
- Как ме намери? - попита Валъри. - По телевизията ли ме видя?
- И преди това знаех къде си. Един човек ми дължеше услуга.
- От ФБР казаха, че това може да е свързано с теб. Вярно ли е?
- Не.
- Защо си толкова сигурен?
- Защото попитах.
Тя си спомняше този тон дори след всичките тези години.
- Джоуи Туми ли попита?
- Поговорихме.
- ФБР смята, че ти си го убил.
- Помислих си същото, което и ти: че изчезването на Ана може да е начин да стигнат до мен. Трябваше да се уверя, че не е така.
- И като го уби, увери ли се?
- Не, като го убих, просто се почувствах по-добре.
На лицето ѝ се четеше отвращение, но то бе смесено и с друго чувство. Може би, помисли си Томи, в жилите ѝ все още течеше малко от старата кръв.
- Казват, че си загазил.
- Кой казва?
- ФБР. Казват, че Оуени Фаръл е определил цена за главата ти.
- Оуени Фаръл не може да плати и за един косъм - отвърна Томи, но самонадеяните му думи прозвучаха кухо дори на него самия. Попита: - Защо се криеше от мен? Защо избяга от собственото си семейство?
Тя го погледна стъписано.
- Ти луд ли си? Да не си откачил?
- Недей да ми говориш по този начин.
- А как да говоря на човека, който уби бащата на моето момиченце?
- Не знаех - каза Томи. - Кълна се, че не знаех.
- Какво не си знаел? Че той е неин баща или че е трябвало да бъде убит? Какво не си знаел? Кажи ми. Кое от двете?
Той не отговори.
- Не си знаел! - Тя изстреля последната дума. - Не ти вярвам. Не ти повярвах тогава и продължавам да не ти вярвам.
Томи беше принуден да извърне поглед от яростта, която блестеше в очите ѝ.
- Трябваше да се върнеш - каза той. - Ако се беше върнала и ми бе позволила да се грижа за теб, тогава може би...
Тя вдигна показалец срещу него, нокътят нащърбен и изгризан.
- Не го казвай. Не смей да казваш това. Кълна се, ще ти извадя очите с тези нокти, ако опиташ да играеш с мен тази игра.
Томи замълча.
- Извинявай - каза накрая. - Права си. Не биваше да го казвам.
Тя не отговори.
- Ти и Ана сте единственото семейство, което ми е останало. Аз...
Валъри го прекъсна. Това не му хареса. Помисли си, че твърде дълго е живяла далеч от мъже. Забравила е как трябва да се държи.
- Ние не сме твое семейство, Томи. Това свърши, когато зарови Рони в земята. Слава богу, Ана няма спомени от ранните си години и аз не съм ѝ казвала нищо, за да променя това. Тя вярва, че няма вуйчовци, няма братовчеди, няма нищо. Просто е приела, че нещата при нея стоят така.
Томи остави думите ѝ да минат покрай ушите му.
- Нищо от това няма да я върне - каза той.
Изведнъж Валъри се разплака. Това я изненада почти толкова, колкото разстрои Томи. Не беше очаквала, че са ѝ останали още сълзи.
Той отиде при нея, помилва я по косата и тя му позволи да притисне лицето ѝ към гърдите си.
- Кажи ми. Кажи ми всичко, което си казала на тях.
Демпси още чакаше до прозореца, когато Томи се върна.
- Свърши ли? - попита го Демпси.
- Свърших - отвърна той.
Томи клекна пред агентите. Извади от джоба си ролка анкерпласт и каза:
- Извинете ме за това, момчета. Без лоши чувства.
- Предай се, Томи - каза онзи с трикотажната фланелка. - Предай се и говори с нас. Сега ние сме твоят най-добър шанс.
- Надявам се да не е така - отвърна Томи. - Ако е, значи съм загазил повече, отколкото мисля. - Залепи устата им с лентата, омота краката им. По същия начин бе обездвижил сестра си, макар да не бе запушил устата ѝ и да бе оставил ножичката за нокти близо до нея. Тя бе обещала да им остави достатъчно време, преди да освободи себе си и агентите.
- Научи ли нещо? - попита го Демпси, когато се върнаха в горичката.
- Стига ми, че я видях и ѝ дадох да разбере, че съм на нейна страна. Искам да направя това за нея. Искам да намеря племенницата си. Трябва да оправя нещата, Мартин, преди да е дошъл краят ми.
Демпси не каза нищо, защото нямаше нищо за казване. По пътя се обадиха на Райън и оставиха колата пред извънградски базар. Откраднали я бяха пред Колониалния кинотеатър в Белфаст, след като проследиха как пристигналата с нея двойка плаща за вечерната прожекция и дава билетите на разпоредителя. Филмът им навярно вече бе свършил и те бяха установили, че автомобилът им липсва. Райън ги взе и се върнаха в мотела. Томи от доста време не бе изглеждал толкова весел. Демпси виждаше как динамичната му натура започва да се проявява отново и си помисли, че срещата със сестра му го е върнала към живота.