Прав беше само отчасти. Срещата със сестра му след толкова много години наистина бе повишила настроението на Томи, но освен това той очакваше да получи възможност за по-активно участие в издирването на своята племенница.
Томи Морис беше на път да се прочуе.
26
Двамата с Рандъл Хейт стояхме пред вратата на конферентната зала. Отвътре се чуваше мъжки говор и на мен ми се стори, че разпознавам сладкия глас на Гордън Уолш.
- Готов ли си за това, Рандъл? - попитах.
- Да, благодаря.
Отворих вратата с лявата си ръка, а с дясната потупах Хейт по рамото, при все че това не бе само жест за вдъхване на кураж, а и възможност за едно последно побутване през прага, в случай че станеше нужда.
Началник Алън изсумтя тихо, когато Хейт влезе в конферентната зала, но това бе единственият звук, който издаде някой. Хейт седна до Ейми от едната страна на масата, срещу Алън, Гордън Уолш и Соумс. Енгъл и колегата му бяха заели двете места до прозореца, леко встрани от основната група. Аз седнах до стената и се приготвих да слушам.
Уолш направи въведение от името на своята страна от карето и побутна записващото устройство по-близо до Хейт, който каза името си за записа. Имаше отворени бележници, готови за водене на бележки. Щом Хейт се настани на мястото си, Ейми го помоли да каже на всички със свои думи и без да бърза защо е дошъл. Той започна несигурно, но постепенно стана малко по-уверен и престана да се запъва толкова. Държеше ръцете сключени пред себе си, само от време на време разплиташе пръстите, за да пийне глътка вода. Изложението му започна с обстоятелствата около смъртта на Селина Дей и продължи с осъждането, престоя в затвора и идването му в Пастърс Бей след това. В него нямаше нищо, което вече да не бях чувал, и го прекъснаха само два пъти, веднъж Уолш и веднъж Алън, за изясняване на някои второ-степенни подробности. След това Хейт разказа за получаването на поредицата пратки, които го бяха довели в тази зала. Когато приключи, Ейми извади няколко запечатани пластмасови торбички, във всяка от които имаше по един плик със съдържанието му, и ги връчи на Уолш.
Само Енгъл изглеждаше безучастен към чутото. Малко след като Хейт започна да говори, видях как той се отнесе нанякъде. Това не му вършеше работа. Не го интересуваше някакво старо убийство далече от Североизтока. Нито дори благополучното завръщане на Ана Кор. Енгъл искаше единствено Томи Морис, а разкритията на Рандъл Хейт нямаше да го приближат до целта му.
Уолш попита дали той и колегите му могат да излязат за кратка консултация помежду си, но Ейми предложи да заведе Хейт и мен в офиса си, докато те се подготвят да продължат. Хейт отиде до тоалетната и докато го нямаше, Ейми ме погледна с повдигната вежда и рече:
- Е?
- Представи се толкова добре, колкото можеше да се очаква, и те го оставиха да говори. Следващата част ще бъде по-трудна за него.
- Знам.
Въпреки всичките си предупреждения Ейми беше наясно, че ще бъдем принудени да изложим Хейт на доста агресивен разпит. Това бе нещо като промиване на рана.
Хейт се върна.
- Как се справих? - попита.
- Справи се много добре, Рандъл - каза Ейми. - И двамата сме на това мнение.
Той посрещна отговора ѝ с облекчение и не само защото намирахме, че първата част от интервюто е минала добре. У него се забелязваше нещо от духовната лекота на покаял се, който се е избавил от бремето на своите грехове и е получил опрощение. Разказал бе своята история и никой не бе реагирал с открито възмущение или гняв. Не му бяха сложили белезници, не го бяха приковали на позорния стълб. Изправил се бе срещу онова, от което се боеше най-много, и дотук бе оцелял.
- Човекът от ФБР, господин Енгъл, беше в тоалетната, когато влязох - каза Хейт.
- Говори ли с теб? - попитах аз.
- Не, само ми кимна. Не можех да не забележа, че не изглеждаше особено заинтересуван от онова, което разказах. - В гласа на Хейт прозвуча лека обида.
- Може би не си бил такъв, какъвто е очаквал да бъдеш - каза Ейми.
- Но какво е очаквал? - попита Хейт и аз вдигнах леко ръка да предупредя Ейми.
Това не бе територия, която се налагаше да изследваме заедно с клиента - още не, не и преди да е приключила следващата фаза на интервюто. Ала Хейт не беше глупак. Усети, че има несъответствие между онова, което знаем, и онова, което сме споделили с него. Спаси ни почукване на вратата. Секретарят на Ейми промуши вътре глава, за да каже, че екипът на Уолш е готов.