Казах на Хейт:
- Ще говорим за това по-късно. Уверявам те, че то няма отношение към теб, няма да се отрази по никакъв начин на онова, което ще бъде казано в съседната стая и на нито един от въпросите, които ще ти бъдат зададени. Когато свършим, ще отделим време да обсъдим всички други по-важни подробности, съгласен ли си?
Хейт нямаше друг избор, освен да се съгласи. Стигнал беше дотук и макар че можеше да седне в офиса на Ейми и да откаже да излезе от там, докато не му кажем всичко, включително истината за НЛО и за това кой е убил Кенеди, не го направи, главно защото двамата с Ейми го подпирахме от двете страни и го карахме да продължава напред, а когато се върнахме в заседателната зала, вече бе твърде късно да стори друго, освен да седне на стола си и да чака въпросите, които ще му бъдат зададени.
Следващата част от срещата се ръководеше от Уолш. В началото той спазваше уговорките, беше внимателен и показно неутрален. Върна се към разказаното от Хейт и му зададе много от същите въпроси, които му бяхме задали и ние. Изясни какво е правил в годините след освобождаването си от затвора и засегна темата за Лони Мидас. Попита:
- Не знаете нищо за настоящото местонахождение на Лони Мидас, така ли?
- Той вече не се казва така - каза Хейт. - Лони Мидас вече не съществува, също както не съществува и Уилям Лагерхаймър. Дадоха и на двама ни нови самоличности, за да не можем да контактуваме, дори и да искаме.
- Значи нямате основания да мислите, че Лони Мидас може да ви е открил?
- Никакви.
- Бояхте ли се от него, господин Хейт?
- Малко.
- И още ли се боите от него?
Хейт започна да дърпа парче нокът. Виждах това от мястото, на което седях. Дърпаше го толкова силно, че потрепваше от болката, която си причиняваше. Отвърна:
- Уилям Лагенхаймър се боеше, но Рандъл Хейт не се бои. Схващате ли разликата, детектив? Това е причината, поради която не исках да идвам тук днес. Исках да си остана скрит. Никой нямаше да може да ме намери, ако продължах да се крия.
- Обаче някой ви е открил, господин Хейт. Някой знае кой сте. Белята вече е станала.
- Да. Да, предполагам, че сте прав.
- Имате ли някаква представа кой може да е този човек?
- Не.
- Може ли да е Лони Мидас?
Хейт поклати глава, но отговорът му не съответстваше на това движение.
- Лони винаги ми е имал зъб. Лони никога не прощаваше на онзи, който му е навредил.
- И има зъб на Уилям Лагенхаймър, защото Уилям е казал на ченгетата какво е било сторено на Селина Дей?
- Мисля, че Лони може би мрази Уилям. Навярно сега го мрази повече, отколкото в деня, в който им го е казал. Лони беше злопаметен.
- Възможно ли е Лони да е отвлякъл Ана Кор, за да обвини вас?
- Да - тихо отвърна Хейт. - Лони би сторил подобно нещо.
Уолш изостави темата. Премина към рутинни въпроси, повечето от които леко надхвърляха границите на доизясняването. Хейт отговаряше с лекота и аз почувствах, че отново се отпуска. Започна да става все по-многословен в отговорите и да казва на Уолш повече, отколкото беше необходимо. Уолш дори пусна малка шега, нещо за обучението в счетоводство и затворническите адвокати, и Хейт се усмихна. Всички се спогаждаха просто чудесно. Хванах погледа на Ейми, поклатих глава и тя прекъсна следващия въпрос на Уолш.
- Извинете ме, детектив, искам само да разменя няколко думи с моя клиент.
На Уолш не му стана приятно, но не можеше да възрази срещу това. Задоволи се само със свирепия поглед, който ми хвърли. Защото аз знаех какво върши и му бях попречил да продължи. Това бе версия на играта „добро ченге - лошо ченге“ и той тъкмо се готвеше да премине от първата роля към втората.
Ейми зашепна нещо на ухото на Хейт, той хвърли поглед към Уолш и на лицето му се появи обидено изражение. Когато интервюто продължи, той бе значително по-сдържан в отговорите си.
- Кажете ми за Ана Кор - поде Уолш. - Познавахте ли я?
- Не, не я познавах.
- Но сте я виждали из града? В края на краищата Пастърс Бей е малък град. Всеки познава всекиго, нали?
- Предполагам, че съм я виждал.
- Познавахте ли я по име?
- Не, никога не съм говорил с нея.
- Не ви питах това. Познавахте ли я по име?
- Ами, да. Както сам казахте, Пастърс Бей е малък град.