- Значи сте я познавали?
Хейт беше объркан.
- Да. Е, не, не и по начина, който имате предвид.
- За кой начин говорите?
Ейми го прекъсна.
- Детектив, позволете да ви напомня, че това не е разпит. Господин Хейт е тук по собствена воля. Даде ви информация, която може да се окаже полезна за вашето разследване; той самият е жертва на особено коварни заплахи. Нека не правим същото и ние, нали?
Уолш вдигна ръце в пародиен жест на капитулация и продължи с въпросите.
- Срещали ли сте се с майката на Ана Кор?
- Да. Тя дойде на няколко от заседанията на градския съвет по-рано тази годна. Искаше да говори за дърветата.
- За дърветата?
- За дърветата, които растат на „Бей Роуд“. Имаше буря и бяха паднали доста големи клони. Загрижена беше за безопасността на дъщеря си и на имота си.
- Това звучи като доста маловажен проблем.
- Не и ако те удари падащо дърво - каза Хейт и отговорът му беше напълно уместен.
- Онова, което искам да кажа, е, че съм изненадан колко ясно си го спомняте. На тези заседания навярно се обсъждат доста неща, а вие се сещате без всякакви затруднения за тревогите на Валъри Кор.
Но тук Хейт бе в познати води.
- Аз съм счетоводител, прекарвам живота си, припомняйки си дребни подробности. Не посещавам всяко заседание на градския съвет, защото това не ми е необходимо, но определено мога да ви цитирам всеки обсъждан въпрос, който има някакво отношение към градския бюджет: чистотата, подкастрянето на дърветата, боядисването на огра-дите, подмяната на съоръженията, на превозните средства. Така че да, спомням си искането на Валъри Кор, но също така си спомням, че началник Алън говори точно преди нея за намеренията си да попълни своята автобаза, като закупи „Краун Виктория“ втора употреба, и че на същото заседание Върнън Тътъл искаше да му се отговори защо магазинът му е споменат между замърсяващите града, след като от шест месеца настоява на неговата отсечка от „Мейн Стрийт“ да бъде поставена постоянна кофа за отпадъци.
Началник Алън се размърда на стола си. До този момент той не бе казал нищо и като че ли и сега не изгаряше от желание да се намесва, но като бе заговорил за него, Хейт не му беше оставил друг избор.
- Знаете ли, това е вярно, детектив - каза той. - Господин Хейт има страхотна памет за подробностите.
Уолш отмина думите му без коментар. Върна се към въпроса колко добре Хейт познава семейство Кор, но усилията му не бяха възнаградени. Когато Хейт му каза, че няма алиби за деня, когато е изчезнала Ана, той се поободри. Канеше се да продължи да дълбае по тази линия, когато дойде неочаквана помощ. Алън отново се размърда на стола, този път с явно притеснение. Дори Уолш забеляза това и го погледна раздразнено. Алън му направи знак, че иска да говори с него на четири очи, и за кратко двамата полицаи се консултираха на тих глас. Когато се върнаха по местата си, Уолш ни информира, че няма повече въпроси и интервюто е приключено, освен ако някой друг има да добави нещо. Дори Енгъл изглеждаше изненадан и излезе от апатията си, ала не каза нищо.
Всички станахме. Уолш даде на Ейми разписка за запечатаните пликове и каза на Хейт, че през следващите дни може би ще му трябват по-подробни показания по тях. Докато разговаряха, аз последвах Алън навън, където той затършува нервно за цигара.
- Мога ли да попитам какво беше това? - подех аз.
- Рандъл Хейт има алиби за деня, в който изчезна Ана Кор -отвърна Алън. - Аз съм неговото алиби. Отбих се в дома му към три същия ден, за да му дам някои цени във връзка с покупката на колата, за която той спомена. Той бе заспал на дивана, покрит с одеяло, така че реших да не го безпокоя. Върнах се отново малко преди да ми се обадят за Ана Кор, а той още бе там. Дори не беше помръднал. Срещнах го на другия ден на улицата и носът му беше като на елена Рудолф. Той не е отвлякъл Ана. В крайна сметка щяхме само да си загубим времето с него.
- Благодаря ви - казах аз.
- Няма защо да ми благодарите. Това бе истината.
- Имате ли някакво мнение за останалото, което каза той?
- Не. - Алън запали цигарата, дръпна продължително и задържа дима дълбоко в дробовете, за да му се наслади. - Защо? Очаквате да кажа, че той няма вид на такъв човек? Просто съм изненадан, че е успял да го крие толкова дълго. Трудно постижимо е в наши дни. Някой винаги научава.
- Някой е научил.
- Стигнахте ли до нещо по този въпрос?
- Не, още не.
- Предполагам, че Уолш ще нареди тези пликове да бъдат изследвани, за да се види дали не са свързани по някакъв начин с Ана. Между щатската полиция и федералните имаме система за откриване на всяка ДНК в рамките на двайсет и четири часа, така че много скоро ще разберем дали има някаква следа. Също така ще трябва да издействаме разсекретяването на онези архиви от Северна Дакота.