- Можете ли да го направите?
- Да. Може да отнеме няколко дни, но щом бъде внесена официална молба за съдействие, те ще трябва да споделят с нас всичко, с което разполагат.
- Включително и новата самоличност на Лони Мидас?
- Така предполагам.
Бях любопитен да разбера дали Лони Мидас също е бил атакуван. Ако се окажеше, че е бил, тогава можеше да излезе, че все пак съм сгрешил в убеждението си, че мъчителят на Рандъл Хейт живее във или близо до Пастърс Бей.
- Междувременно бихме искали онова, което ви каза той, да остане поверително.
- Ще направим всичко по силите си. Не искаме на хората да им хрумват разни глупави идеи по отношение на него.
Облегна се на стената и притисна с палец и показалец основата на носа си.
- Имам нужда да си почина. Откакто Ана изчезна, не съм спал повече от два-три часа на нощ. Утре ще си взема свободен ден да платя сметките си и да заредя батериите. Пак ще съм на повикване, но ще си поотдъхна.
Оставих го да си допуши цигарата на спокойствие. Пък и имаше още доста хора, на които можех да досаждам, между които беше и
Енгъл, който чакаше пред входа да го вземат с колата.
- Отсъствието на интерес към интервюто от ваша страна бе забелязано, специален агент Енгъл - подех аз. - Може би се бяхте надявали, че ще ви доведа самия Уайти Бългър?
Той очевидно се двоумеше дали разговорът с мен е за предпочитане пред перспективата да се намокри. Изглежда, реши, че е, макар и не много.
- Интересен клиент имате, господин Паркър. Просто на мен не ми е особено интересен.
- Защото не става за внасяне на иск по пет-К?
Под „пет-К“ се разбираше параграф 5К1.1. от ръководството за издаване на присъди, по който обвинението може да пледира за по-лека от предвидената присъда за дадено престъпление в замяна на „сътрудничество с определяща важност“ от страна на ответника. В процесите срещу организираната престъпност тази привилегия за издайниците бе широко използвано средство, тъй като прокурорите много често разчитаха на показанията на гангстери, които предават своите. Енгъл се беше надявал гостът изненада да е някой, който е свързан с Томи Морис, когото да може да използва. И беше разочарован.
- Единственият, когото вашият клиент може да предаде, е той самият, а той вече го стори - каза Енгъл.
- Това донякъде беше причината за желанието ми да привлека вашето внимание - казах аз. - Ако изтече информация за онова, което каза той днес, може би животът му ще бъде изложен на опасност.
- Защото сърдитите изплашени хора не са склонни да четат много внимателно ситния шрифт, така ли? Защото един убиец на дете не се различава особено от следващия? Казах ви, че не проявяваме интерес към него, но вие знаете, че ще се разчуе. Щатската полиция ще трябва да разследва неговата история, ще участва и Алън. Ще има телефонни разговори, документация. Надявам се, че сте го подготвили за най-лошото. В Пастърс Бей името му ще стане по-мръсно от калта.
- Не бях загрижен само заради местните.
Джипът спря до нас. Енгъл понечи да тръгне. Вдигнах ръка да го спра.
- Какво си мислите, че правите? - каза той.
- Точно това щях да попитам и аз.
- Ще трябва да ми простите. Не съм екстрасенс, така че нямам никаква представа за какво говорите. Сега свалете ръката си или ще наредя да ви арестуват.
- Не, няма. Възползвали сте се от възможността, която ви се е представила при изчезването на младо момиче, за да подмамите опасен човек на север, с надеждата да го притиснете в ъгъла и да го убедите да стане федерален свидетел. Интересът ви към сигурността на Ана Кор и на когото и да било другиго е съвсем бегъл. Единственото, което има значение за вас, е да вкарате Томи Морис в някоя стая и да сключите с него сделка, а дотогава ще го оставите да вилнее на свобода.
- Господин Паркър, вие нямате никаква представа за какво говорите.
Той избута ръката ми. В същото време джиесемът му иззвъня заедно с джиесема на агентката в колата. Енгъл отговори на обаждането, докато се качваше, и обикновено безучастното му лице изразяваше изненада. Единственото, което чух, бе „Той какво?“, защото вратата се затвори и джипът излетя.
Проверих своя телефон. Имаше джиесем от адреса в Яху. Той се състоеше само от една усмихната икона. Работата в дома на Алън бе свършена. Изчистих екрана точно когато Гордън Уолш застана до мен и ме тупна силно по рамото. Соумс се спотайваше зад гърба му, стиснал устни в тънка безучастна линия, също като учител от неделно училище, който се е сблъскал с градския пияница.