- Двамата с теб ще си поговорим по-късно, ясно ли е? - каза Уолш.
- Ясно. Дори ще платя питиетата. Стига да не водите със себе си своя приятел. Не мисля, че е забавен.
Соумс ме погледна намръщено. Но пък той се мръщеше на всички. При него това бе не толкова гримаса за сплашване, колкото израз на перманентно безсилие.
Преди някой от двамата да бе успял да каже още нещо, на паркинга спря огромен камион, в сравнение с който всичките други автомобили наоколо изглеждаха като детски играчки. Мощна бас китара гърмеше с толкова децибели, че земята трепереше. Тъй като камионът бе твърде голям, за да се вмести на някое от свободните места, шофьорът го паркира право срещу сградата и изключи двигателя.
Вратите се отвориха едновременно и от камиона излязоха двама почти еднакви мъже, сякаш целите направени от блокове шлака с телесен цвят, които скочиха тромаво на земята. Бяха облечени така, че максимално да стряскат и да вдъхват респект: сини полиестерни панталони ХХХL, тъмносини спортни фланелки, толкова тесни, че после трябваше да ги срежат, за да излязат от тях, и еднакви златни вериги около вратовете, които можеха да послужат и за спускане на корабна котва. Дори Соумс престана за момент да се мръщи, тъй като долната му челюст увисна. Тони и Поли Фулси в цялото си силно надрусано величие бяха наистина незабравима гледка. Уолш, за разлика от всички, изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото впечатлен.
- Ето ги и знаменитите братя изроди без козина - каза той. - Какво се е случило, та циркът е напуснал града без вас?
- Детектив Уолш - отвърна Поли, заемайки позата на човек с накърнено достойнство. - Много ни е приятно да се запознаем отново.
Тони и Поли познаваха повечето старши ченгета в щата, или лично, или по репутация. Познанството беше взаимно, и то не само в този щат.
- Ами ти, Тони? - каза Уолш. - Ти радваш ли се да ме видиш отново?
- Не - отвърна Тони, който не притежаваше изтънчените дипломатически маниери на брат си.
Уолш се обърна към мен.
- Нека позная. Тези дръвници работят за теб.
- „Дръвници и сие“, това сме ние - отвърнах.
- Е, не ги пускай от каишките и не им позволявай да изпотрошат нещо - мебели, сгради, хора. Освен това те са осъждани, така че само да чуя, че носят дори воден пистолет, ще ги тикна зад решетките.
- А лък може ли? - попита Поли.
- На интересен ли ми се правиш?
- Не, ние имаме лъкове. За ловуване. Имаме и ловни билети.
Тони кимна важно в потвърждение на думите му.
- Носим ги с нас.
- Ловните билети или лъковете? - попита Уолш, въвлечен в разговора против волята си.
- И двете - отвърна Тони. - И стрели.
Уолш ги наблюдаваше внимателно. При братята Фулси често не бе много ясно дали се шегуват. Луис веднъж беше изкоментирал, че му е трудно да определи дали са безчувствени или безмозъчни.
- Господи - каза Уолш. - Лъкове и стрели. Е, запомнете: острият край винаги трябва да сочи навън от лицата ви. При все че нямам нищо против да опитате и обратното, ако ви се прииска.
Двамата със Соумс се върнаха при колата си. Братята Фулси ги изпратиха с погледи.
- Излъгах - каза Поли. - Не ми беше приятно да се запознавам отново с него.
- И на мен - рече Тони. - Обаче аз не съм лъгал.
27
Рандъл Хейт не посрещна добре новината, че вуйчото на Ана Кор е бостънски гангстер, преследван от собствените си хора и от ФБР, който най-вероятно ще опита да се включи в търсенето на изчезналата си племенница. Знаеше, че ако миналото му стане известно, Томи Морис ще е заплаха за него. За Морис не би имало значение, че полицията го е разпитала и го е освободила от всякакви подозрения за участие в отвличането на Ана. Хейт беше убиец на дете и Морис инстинктивно щеше да приеме, че знае повече, отколкото казва.
Накратко, Хейт уволни Ейми, а съответно и мен. Размисли, когато си даде сметка, че ако има неприятности, без нас неприятностите му ще са по-големи. Освен това го запознах с братята Фулси, видът на които едновременно го успокои и разтревожи, подобно на херцог Уелингтън, който бил казал за своите войници, че не знае какво ще е въздействието им върху противника, но че той лично се плаши от тях. Обаче Уелингтън бе нарекъл собствените си хора „отрепките на земята“, а братята Фулси не бяха такива. Те си имаха собствен закон на честта, особено когато се касаеше за жени. Не приемаха добре обидите, адресирани към майките. Сигурен бях, че са измислили закони на честта и за други страни на човешкото поведение, макар че за момента не ми идваше наум нито един пример.