На Хейт не му се искаше братята Фулси да се настанят в дома му, освен ако не станеше абсолютно наложително, пък и видът на техния чудовищен камион, паркиран в двора му, наистина можеше да привлече вниманието към него. Освен това още не беше сигурно какви ще са резултатите от разговора му с полицията. Сигурен бях, че Уолш и Алън ще ни уведомят, ако се появят някакви индикации, че историята на Хейт е на път да добие публичност, заинтересувани бяха не по-малко от нас да не я разгласяват. Последното нещо, което им трябваше, бяха погрешно насочени медийни спекулации за възможен заподозрян, които биха натоварили още повече техните хора. При все това бих предпочел Хейт да беше приел нашето искане да настани братята Фулси в дома си, но колкото повече го притискахме, толкова повече намаляваше желанието му да обмисли тази възможност. Отстъпката, която получихме, бе братята Фулси да се превърнат в негови сенки, ако научим, че фактите от неговото минало не могат да останат повече скрити. В зависимост от ситуацията те можеха или да се разположат в двора му като дънери на дървета, или да го изведат в безопасност. Вече бях уредил при необходимост да го настанят без много шум в „Колъни“ край Себаго Лейк. „Колъни“ бе приют за алкохолици, наркомани и хора с други социални проблеми. Компанията можеше и да не е по вкуса на Хейт, но ръководството и персоналът в дома нямаше да го гледат накриво и бяха много, много дискретни.
След поредното цупене и няколкото успокоителни думи на Ейми Хейт потегли обратно към Пастърс Бей. Дадох му половин час аванс, после го последвах на север.
Ейнджъл и Луис се бяха настанили в странноприемница на около шест километра от Пастърс Бей, наречена „Безгрижният призрак“. Държеше я възрастна двойка, семейство Харви, чийто първи въпрос към тях бе „Гейове ли сте?“.
- Това би ли представлявало проблем? - попита Луис.
- О, не - отвърна госпожа Харви, която бе почти прегъната надве от артрит, но се движеше изненадващо бързо, като заек с дребен недъг. -Ние обичаме гейовете. Те са много чисти и спретнати.
Съпругът ѝ закима ентусиазирано, въпреки че усмивката му видимо помръкна, докато се опитваше да съвмести твърдата вяра в спретнатостта на всички гейове с присъствието на Ейнджъл в семейния им хотел. Те дадоха на Ейнджъл и Луис голяма стая на втория етаж с изглед към градината зад къщата. Семейство Харви предлагаха само две стаи на гости и засега другата не беше заета. Според Ейнджъл обзавеж-дането бе малко селяндурско, но иначе обстановката беше съвсем приемлива.
- Е, кажете ми за Кърт Алън - подех аз, когато седнахме във всекидневната на странноприемницата, чийто широк прозорец гледаше към малко езеро и полянка, оградена от черни ясени, повечето листа на които бяха окапали. Домакините ни бяха приготвили кана чай, сервирана на сребърен поднос заедно с порцеланови чаши и дребни сладки, с каквито момиченцата черпят куклите си на парти.
- Ако е педофил, добре го прикрива - каза Ейнджъл. - Прегледах компютърните файлове, библиотеката, дори тавана му. Имаше едно списание с голи мацки, но беше от стандартните. Същото важи и за уебсайтовете, които е посещавал. Имейлите му бяха толкова скучни, че едва не заспах, докато ги изчета. Има и стационарен телефон, но май не го използва много, беше потънал в прах. По повечето линии изглежда чист.
Последното му изречение увисна във въздуха.
- Тоест?
- Основната му заплата възлиза на петдесет хиляди долара. През последната година е успявал да я допълва с извънреден труд, при все че това е увеличило доходите му само с пет хиляди долара. Плаща на жена си месечна издръжка от хиляда долара, но изглежда, се е съгласил с тази сума и не я е оспорвал.
Хилядарка на месец бяха доста пари за годишна заплата от петдесет хиляди. Това си беше направо наказателно плащане.
- Нещо да показва защо се е съгласил?
- Има папка с кореспонденция от развода, но в писмата се избягва много внимателно споменаването на специфични подробности. Изтъкнатите причини са „непреодолими различия между съпрузите“.
- „Непреодолими различия между съпрузите“ може да означава всичко - казах аз. - От банков обир до подсвиркване на диксиленд по време на секс. Не са искали в документите да се посочва истинската причина.
- В писмата от адвоката на съпругата до адвоката на Алън на едно-две места се споменаваше „смущаващия характер“ на поведението му, но това беше всичко.