- Тя къде е сега?
- Плащанията по издръжката се изпращат до банка в Сиатъл, който е горе-долу най-отдалеченото от бившия ѝ съпруг място, на което може да отиде, без да се пресели в Русия. В къщата няма никакви доказателства, че двамата с Алън продължават да контактуват.
- Значи началник Алън я кара на макарони и сирене, за да плаща за мълчанието на съпругата си?
- Този човек - каза Ейнджъл - има две хиляди и триста долара на чековата си сметка и прави минимални вноски в пенсионния фонд. Но до миналата година е плащал много от сметките си в брой и дори като прегледаш набързо цифрите, става ясно, че разходите и приходите му не се балансират. Разминаването не е много голямо, но го има.
- Колко голямо е несъответствието?
- Ами, петстотин на месец, понякога и по-голямо. Бих предположил, че допреди месец-два е имал странични доходи, достатъчни, за да облекчат бремето на издръжката, но те вече са секнали. Може би подкупи или пък е вършил и друга работа, успоредно със своята: охрана, ескортиране до банката, събиране на бутилки заради депозита от петнайсет цента. Парите не са много, но ги е имало и ги е получавал редовно.
- Сложихте ли джипиес на камиона му?
- Да, зад задния калник. Малък е, с ограничено захранване. Можехме да го свържем със собствения му акумулатор, но камионът е скапан, каквото и да се повреди под капака, голямото устройство ще бъде открито още преди двигателят да е изстинал. Това ще ни върши работа два дни максимум. После ще трябва да го сменим.
- Той си взима почивен ден утре. Ако прави нещо, което не би трябвало да прави, тогава няма да разчита на полицейското управление в Пастърс Бей за придвижването си. Най-добре е аз да стоя на разстояние, така че вие го поемете. Ако направи нещо интересно, обадете ми се и може да дойда да погледна.
Пийнахме още чай и аз им предадох обобщената версия за всичко, което се случи в офиса на Ейми.
- След като ченгетата поемат случая, ти май оставаш без работа -каза Луис.
- Не мога да се похваля, че бях решил случая, преди те да се заемат с него - признах аз. - Обаче съм любопитен за Лони Мидас.
Хейт отново беше намекнал, че Мидас може да му има зъб, задето е признал пред полицията какво са сторили на Селина Дей. Продължавах да мисля, че Хейт премълчава някои неща за случилото се, включително и за собственото си участие в убийството. В края на краищата бе останал там до самия край, не си беше тръгнал. Може да е бил под властта на Мидас, както твърдеше, но също така беше признал, че е проявявал известен сексуален интерес към момичето. При все това Мйдас трябваше да бъде разглеждан като инициатор на покушението. Можех да съдя за неуравновесеността на Мидас през младежките му години само по твърденията на Хейт, но ако е бил способен да набележи момиче и да го завлече в плевнята, значи вече е проявявал анормална сексуалност. В затвора Хейт бе получавал психотерапевтични съвети и лечение, така че беше възможно същото да е ставало и с Лони Мидас. Разсекретяването на документацията щеше да даде известна представа и за двамата, включително и по въпроса доколко Мидас е обвинявал приятеля си, задето е направил признания пред полицията. Освен това, ако на ченгетата беше дадена новата му самоличност, те можеха да започнат да го следят и да установят дали не е тръгнал към този щат.
Но ако беше замесен, Мидас навярно не действаше сам. Той не можеше да си позволи да бъде видян от Хейт, при положение че не е променил радикално своята външност, така че щеше да има нужда от някого в близост до Пастърс Бей, който да му докладва как реагира той. И всичките тези нишки водеха до едно убийство, извършено преди три десетилетия в малко градче в Северна Дакота.
Попитах Луис:
- Ходил ли си някога в Северна Дакота?
- Да. Вторият най-студен щат след Аляска. Знаеш ли кой е третият?
- Нека позная: Мейн.
- Ето го нашия победител!
- Бил ли си в Аляска?
- Да.
- Е, браво на теб. Вече всичките са в колекцията ти.
На вратата се почука тихо и госпожа Харви влезе да прибере подноса.
- Здравейте - каза тя. - И вие ли сте гей?
- Не - отвърнах аз. - Още не.
- О. - Тя се опита да скрие разочарованието си, после изражението ѝ стана по-ведро. - Е, никога не се знае - каза накрая и ме потупа по рамото, преди да вземе подноса и да си тръгне.
- Свободомислеща е - казах аз.
- Благосклонна е - каза Луис.
- Изкуфяла е - каза Ейнджъл.
28
Остатъкът от деня бе загубено време. Моят интернет доставчик сякаш бе даден за претопяване и бях принуден да се задоволявам с недотам добрия сигнал в кафенето, който не вършеше работа за търсенията, които ми се налагаше да направя. Единствената интересна информация дойде от Ейми Прайс, която беше разбрала - по различни клюкарски канали - защо Р. Дийн Бейли, страшилището за гейовете, имигрантите, безработните, разорените и другите опасни елементи, застрашаващи хегемонията на дясното крило в Северна Дакота, се бе съгласил да подкрепи предложението на съдия Боуенс за даване нова самоличност на Лони Мидас и Уилям Лагенхаймър след освобождаването им от затвора. Изглежда, че Бейли не бе обичал много-много и цветнокожите и бе споделял мнението, че Селина Дей, казано с любимата фраза на женомразците от затворите по целия свят, „сама си го е търсила“, след като е влязла в онази плевня с две бели момчета. Обаче се е разкъсвал между желанието да изглежда безпощаден към престъпниците и страха да не разгневи чернокожата общност (защото е имало вероятност, макар и съвсем слаба, тя да е свързана с терористи), като не прати до живот зад решетките две бели момчета, които по негово мнение просто са били във властта на хормоните си. Така съдия Боуенс бе изиграл Бейли, като му бе обещал мълчалива подкрепа за всичките му политически амбиции в бъдеще, подкрепа, която впоследствие се бе оказала по-скоро пълно мълчание. За да улесни изграждането на новата идентичност, Боуенс се бе свързал със свои съмишленици от правосъдната система и без да навлиза в подробности за Лагенхаймър и Мидас, бе организирал редица прехвърляния на затворници между щатите по различни политически и хуманни съображения, както мошеник размества картите в играта „Познай къде е дамата“.