- Чудесно - отвърна тя. - Вече се чувствам по-защитена. Искате ли да видите менюто?
- Не - каза Уолш.
- Да - казах аз. - Той има нужда да хапне. Защо просто не ни донесете най-големите бургери, които имате?
- И ти ли си ченге? - попита тя.
- Не, той е кръстоносец - рече Уолш. - Той е благородният рицар.
- Явно съм благородният рицар - рекох аз. - Може да не бързаш толкова с бирите.
Тя ни остави с явно облекчение. Уолш въздъхна и прибра полицейската си значка.
- На жена ми не ѝ е приятно, когато разговарям с келнерки.
- Май и на келнерките не им е приятно, когато разговаряш с келнерки.
Уолш или ме игнорираше, или толкова бе потънал в мисли за съпруги и келнерки, че за известно време бе престанал да забелязва присъствието ми.
- Дай ми номера ѝ и ще я успокоя - казах аз.
- Страхотна е. Ще я харесаш. Тя няма да те хареса, но ти ще я харесаш.
Той допи остатъка от бирата и тресна бутилката толкова силно на масата, че бе цяло чудо как тя или масата, или и двете не се счупиха.
- Е, защо е това пиене, детектив?
Той затвори очи за няколко секунди и когато ги отвори отново, те бяха ясни, изцъкленият поглед беше изчезнал. Не беше пиян, просто много, много му се искаше да се напие и беше толкова уморен, че още една-две бири щяха да са достатъчни, за да постигне желания резултат.
- Знаеш ли колко по-близо сме сега до откриването на Ана Кор, отколкото бяхме, когато започнахме? Николко. Изобщо не сме помръднали. Никой нищо не е видял. На паркинга до малкия мол, откъдето е изчезнала, няма камери. Направихме списък на превозните средства, които са били паркирани там по същото време, но той е само частичен. От десетте, които успяхме да издирим, осем са били карани от жени, а две от възрастни мъже. Всичките са чисти, но утре ще ги проверим още веднъж, в случай че сме пропуснали нещо. Дотам сме стигнали, да проверяваме тъпи предположения.
- А бащата?
- Алекос ли? Днес го открихме. През последните осем години живее в будистко свърталище в Орегон. Не чете вестници, не гледа телевизия, не ползва интернет. Федералните са го разпитали и считат, че е чист. Дори са му позволили да говори с Валъри Кор този следобед. Той не се вписва във всичко това.
- Все още разполагате с Рандъл Хейт - казах аз. - Разполагате с пликовете и с разказаното от него.
- Алън сне пръстовите отпечатъци на Хейт този следобед. Ще ги използваме, за да го елиминираме като заподозрян. На някои от снимките има отпечатъци, но се обзалагам, че са на Хейт. Самите снимки са поне второ поколение, така че едва ли са правени от онзи, който ги е изпратил. Ще изследваме лепилото на пликовете с надеждата да открием следи от слюнка, а по хартията и съдържанието им може би ще открием епителни клетки. Може да ни провърви с някой косъм или ресница, но ако ДНК-то не е в системата, това ще ни е от полза само ако имаме заподозрян. Етикетите с адреса са напечатани на машина, така че почерковият анализ отпада. Засега тази чаша е наполовина празна, приятелю, и това, че онзи, който тормози клиента ти, е същото лице, което е отвлякло Ана Кор, си остава само предположение.
- А Лони Мидас? '
- Мистериозният изчезнал съучастник? Вече се свързахме със Северна Дакота и те ще направят копия от архивите. Ще ги получим до понеделник.
Чудех се дали ще успея да убедя Уолш да ми ги покаже.
- Чувам мислите ти - каза той. - Отговорът е „не“. Не може да видиш документите от архива.
- Това е впечатляващо. Трябвало е да станеш улична врачка. Следили ли са движението на Мидас и Хейт след освобождаването им от затвора?
- Засега знаем само, че Хейт е поддържал връзка с тях известно време, но Мидас не е. Подробностите ще трябва да почакат, докато получим материалите от архива.
- Значи не знаят къде е Мидас?
- Както изглежда, нямат представа.
Бирата пристигна. Аз отпивах от моята бавно, същото правеше и Уолш. Пиянската сцена бе прекратена за известно време.
- Единствената светлинка за деня бе Томи Морис - каза Уолш. - И да, в началото аз бях също толкова изненадан от споменаването на името му.
- Федералните са го хванали?
- Не, той ги е хванал. Това ще ти хареса. Томи Морис, заедно с дясната си ръка, прословутия бомбаджия на име Мартин Демпси, са влезли в къщата на Кор и са държали двама агенти на мушката, докато заместник-шерифът е броял облаците отвън. Томи е искал да говори със сестра си, какво друго е можел да стори?
При изчезване на дете беше рутинна практика двама полицаи, а понякога, когато в издирването се включваше ФБР, двама федерални агенти да стоят непрекъснато при родителите му. Правеше се главно като израз на подкрепа и грижа, но това също така позволяваше на разследващите да се запознаят отблизо с динамиката в семейството. Тъй като Валъри Кор бе сестра на Томи Морис, това правеше семейната ѝ динамика особено интересна.