Госпожа Шей пристигна с кафе, захар и нова курабийка, макар че още не бях изял предишната. Измина цял дълъг час.
И в Пастърс Бей слънцето клонеше към залез.
Рандъл Хейт седеше до кухненската маса с длани на евтиното дърво и гледаше отражението си в прозореца. Не познаваше мъжа срещу себе си. Не познаваше Рандъл Хейт, защото у него нямаше нищо, което да бъде запомнено. Не познаваше Уилям Лагенхаймър, защото Уилям бе изличен от живота. Лицето в стъклото представляваше Другия, блед образ, загубен в мрака, и една Другост, сфера на съществуване, обитавана от свободни души. Залязващото слънце пале-ше огньове в небето около образа му. Дневникът му лежеше пред него, страниците му бяха изпълнени със ситен, почти нечетлив почерк. Започнал бе да записва своите мисли скоро след освобождаването си от затвора. Беше установил, че това е единственият начин да запази разума си, да държи двете си самоличности разделени. Криеше дневника под облицовката в долната част на дрешника в спалнята. В затвора беше научил колко е важно да имаш скришни места. Сложил бе ключалки на прозорците и вратите. По това време обикновено приготвяше вечерята си, но днес не му се ядеше. Откакто започнаха да пристигат снимките, вече нищо не му доставяше удоволствие, а последните направо бяха преобърнали стомаха му. Какъв човек можеше да причини това на дете? Благодарен бе на детектива, задето ги бе отнесъл със себе си. Не ги искаше в своя дом. Момичето можеше да получи грешна представа за него, а той не желаеше това да се случи. Равновесието помежду им и без това бе достатъчно крехко.
Сега разбираше защо детективът бе реагирал така остро в офиса на адвокатката. Не му бе харесало чувството на отвращение, което струеше от Паркър на първата им среща, видимото му безразличие към заплахата, която представляваха пратките за неговото душевно спокойствие, за живота му в Пастърс Бей. Това го бе накарало да потърси повече информация за него и онова, което научи, бе интересно, можеше да го нарече дори трогателно. Детективът бе загубил дете, станало жертва на убиец, а в случая работеше за друг убиец на дете. Помъчи се да влезе в положението му. Но защо бе приел подобна задача? Дълг? Паркър не му дължеше нищо, не дължеше нищо нито на него, нито на адвокатката. Любопитство? Желание да поправя неправдите? Справедливост?
Досети си: Ана Кор.
На чиния до умивалника се размразяваше пилешко бяло месо.
Независимо от липсата на апетит, трябваше да се храни. Иначе щеше да отслабне и да се разболее, а трябваше да е силен. Нещо повече, трябваше да запази главата си бистра. Заплашено бе самото му съществуване. Тайните му бяха изложени на риска да бъдат разкрити.
Всичките му тайни.
Телевизорът в дневната зад гърба му бе включен. Анимационни филми, винаги анимационни филми. Като че ли те бяха единствените програми, които я държаха спокойна. Чу звук зад себе си, но не се обърна.
- Върви си - каза той. - Върни се към своите филмчета. И момичето стори каквото му беше казано.
12
На онези, които чакат, понякога им се случват хубави неща.
Този път не беше така.
Малко преди осем часа вечерта, когато бях висял там толкова дълго, че краката ми бяха изтръпнали, чух вратата да се отключва и в стаята влезе масивен човек. Името му беше Гордън Уолш, който бе преди всичко специалист по убийствата в Централния следствен отдел. Пътищата ни се бяха кръстосвали в миналото и аз още не бях успял да го настроя съвсем срещу себе си, което можеше да се счита за не по-малко чудо от възкръсване на мъртвец. Преди работеше в Бангор, в едно от доскоро трите звена на Централния следствен отдел в щата, но реорганизация на отдела ги беше свела до две, в Грей и Бангор. Бях чул, че Уолш се е преместил в Грей и базата му е в офиса на областния прокурор. Това не го затрудняваше особено. Живееше в Оукланд, на практика еднакво далече и от Грей, и от Бангор. Пастърс Бей попадаше в юрисдикцията на звеното в Грей, тъй като се намираше в северната част на окръг Нокс, въпреки че в случаи като този териториалните определения бяха променливи и личният състав в Грей, възлизащ на шестнайсет детективи, можеше при необходимост да бъде допълнен от неколцина техни колеги от Бангор.