Сега Уолш имаше вид на човек, който току-що е вдигнат от дълбок сън, за да спаси покатерила се на дърво безстопанствена котка. Той погледна черния ми костюм и тъмната ми вратовръзка и каза:
- Обади се собственикът на погребалното бюро. Иска си дрехите.
- Детектив Уолш - отвърнах му аз, - още ли проверяваш на терен якостта на полиестера?
- Аз съм честен държавен служител. Нося каквото мога да си позволя. - Потри между пръстите си подгъва на сакото и тихо изстена.
- Статично електричество ли?
- Аха.
- Въздухът е наелектризиран.
Той още се подпираше на стената и нямаше признаци на-строението му да се подобрява. Напротив, с всяка изминала секунда сякаш ставаше все по-кисел. Уолш не беше от хората, които крият чувствата си. Сигурно плачеше от умиление, когато види календар със снимки на кученца, и виеше срещу луната, когато „Ред Сокс“ загубят мач.
- Изпратиха те да ме размекнеш ли?
- Да, надяваме се да ти подейства по-благият тон.
- Искаш ли курабийка? Хубави са.
- Хапнах една. Хубави са. Обаче трябва да внимавам за линията си. Жената иска да живея достатъчно дълго, за да стигна до пенсия. Но не и по-дълго. Само докато чекът мине по сметката.
Отдръпна се от стената, преди да бе започнала да се изкорубва, и се тръшна на стола от другата страна на малката маса. Отвън мъжът в комбинезон бе приключил работата по форда. Беше продължил дори когато взе да се мръква, като бе включил осветлението в гаража, за да може да свърши. Събираше инструментите и фенерите си, когато Алън излезе да говори с него. Механикът извади пакет цигари от джоба на комбинезона и двамата изпушиха по една, докато обикаляха автомобила, при което механикът явно сочеше недостатъците му. Много скоро щях да науча какво е състоянието на машината.
- Какво мислиш за него? - попита Уолш.
- За Алън ли? Не знам нищо за него.
- Би трябвало да е някъде другаде, а не тук, в девета глуха. Умен е, отдаден е на работата. Добре се справя със случая „Ана Кор“ засега.
Остави името да виси като кука. Аз не захапах, или поне не толкова силно, че да се закача.
- Ти ли ръководиш разследването?
- Позна. Ако си се облякъл за погребение, малко си подранил.
- Кой е наблюдаващият старши полицай?
Във всяко разследване имаше главен детектив, който на свой ред докладваше на наблюдаващ старши полицай.
- Мат Прейгър.
Познавах Прейгър. Беше добър, макар да имаше необяснима слабост към попа и мюзикълите. Разумно беше, че бяха избрали него и Уолш да работят по случая „Кор“. Те бяха двама от старшите детективи в Мейнската щатска полиция и се сработваха, общо взето, добре с останалите.
- И така - продължи той, - макар да съм сигурен, че си ужасно вбесен, задето си принуден да висиш тук и да гледаш как навън се смрачава, вместо да си си тръгнал и да въздаваш запазената си марка справедливост някъде другаде - или пък да почистваш зад бара, в който работиш, когато времената са тежки и на света временно му е писнало от герои, - трябва все пак да признаеш, че тук е центърът на провеждащо се в момента разследване за изчезнало младо момиче и Алън е постъпил правилно, като те е заключил и те е оставил да се пържиш тук известно време.
- Не му се сърдя за стореното.
- Добре. Тогава да се върнем към случая. Случая на твоя клиент, предполагам?
- Може би.
- Нужно ни е да знаем.
- Ще трябва да се обадите на Ейми Прайс и да отправите исканията си към нея. Аз работя за нея. Не мога да ви кажа нищо, ако тя не ми разреши.
- Говорихме с нея. В сравнение с нея ти изглеждаш благоразумен.
- Тя е адвокат. Адвокатите са благоразумни само когато това им изнася.
- Е, значи поне по този въпрос сме на едно мнение. Познавам те: ако някъде има неприятности и ти се появиш, значи имаш някакво отношение. Когато става дума за теб, съвпаденията отпадат. Не знам защо е така и ако бях на твое място, бих се замислил, но засега това ми говори само, че причината да си тук най-вероятно се пресича в някоя точка със случая „Ана Кор“ и искам да ми кажеш къде точно е тази точка.
- Този разговор се върти в кръг. Нает съм от Ейми Прайс, което означава, че всяка информация за клиента е поверителна.
- Заложен е животът на младо момиче.
- Разбирам това, но...
- Няма „но“. Касае се за дете.
Той повиши тон. Чух шум пред вратата, но никой не влезе.
- Слушай, Уолш, искам не по-малко от теб Ана Кор да бъде върната вкъщи здрава и невредима. Всичко, което мога да ти кажа, е, че засега не вярвам клиентът ми да има нещо общо с изчезването ѝ и не съм открил никакви доказателства за връзка между моето проучване по молба на клиента и вашето разследване.