- Мислиш ли, че тук имат чай? - каза Джоуи. - Аз никога не посещавам подобни заведения. С парите, които тук искат за чаша кафе, човек може да си купи дял от плантация.
- Имат чай, но няма да ти хареса - отговори му Демпси. -Използват водата от бойлера. Вкусът му няма да е какъвто трябва да бъде. Водата никога не е достатъчно гореща за чай.
Джоуи обърна очи към небето. Тук беше извън зоната, където се чувства в свои води, което напълно съвпадаше с намеренията на Демпси. Джоуи Туна харесваше ресторанти, където името му беше известно и ламинираното меню не беше променяно от Деня на победата над Япония. Джоуи Туна не пиеше, не вземаше наркотици и не посещаваше барове. Ядеше сандвичи шест пъти в седмицата на разхвърляно бюро в офис, който мирише на риба, и пиеше запарен чай от очукан метален чайник, подгряван на котлон с едно колело. Джоуи Туна беше традиционалист, добре платен член на старата школа, умеещ да потупва рамене и да стиска ръце. Джо Туна бе майстор на кривите усмивки, честен брокер на нечестни хора, регистратор на стари, затрупани с прах дългове и дадени прибързано неразумни обещания. Джоуи Туна беше студен, безмилостен вакуум.
- Тогава нека да е кафе - каза Джоуи. - Черно с малко мляко. Само да не е от онзи боклук, мока ли, що ли.
Райън стана да даде поръчката.
- Как си, Джоуи? - рече Демпси. Гърбът му бе обърнат към стената, дясната му ръка оставаше скрита под вестника.
- Добре съм. Но артритът ми се обажда. От времето е и от сезона. От сега до април ще съм разпнат на кръст като Христос. - Извади от джоба носна кърпа и си издуха носа. - Има ли ти нещо на ръката, Мартин?
- Абсолютно нищо, радвам се да го кажа. Реагира все така бързо.
- Да се надяваме, че никой няма да счупи чаша.
- Времената са неспокойни, Джоуи.
- Имало ли е някога други? - Джоуи прибра носната кърпа, но бавно, като внимаваше само върховете на пръстите му да влязат в джоба. - Не можа да намериш място, където не е толкова горещо, нали? Федералните няма да бият много път, ако решат да ни хванат. Могат просто да заключат вратата и да ни оставят тук.
- Много хора ме мразят. Реших, че няма да навреди, ако полицията е на моя страна.
- Нямаш ли ми доверие?
- На теб ти вярвам - каза Демпси, като внимаваше лъжата да не проличи в изражението му. - Но не съм достатьчно сигурен в другите и не мога да се крия под палтото ти до края на деня.
Джоуи извърна очи.
- Както вървят нещата, ще ти се наложи да стоиш там по-дълго време.
- Това е причината да сме тук. Томи е загрижен.
- Така и трябва. Всички сме така.
- И какво трябва да се направи?
- Той трябва просто да си отиде. Казах му го.
- Не може да си позволи да си тръгне. Той иска да възстанови положението си.
- Всичко е загубено или можете да го считате за загубено. Ще го погребат под руините на онова, което е останало.
- Ами, виж, Джоуи, той се опитва да разбере къде точно се е объркало всичко. Мисли, че ако открие това, ще може да оправи нещата.
- Несполучливи инвестиции. Лош късмет. Може да се случи на всекиго. Тръгне ли веднъж надолу, върви все по-бързо. Като камък, който се търкаля по склона. Когато е достатъчно тежък и ускорението е достатъчно голямо, не може да бъде спрян. Търкаля се и мачка всичко по пътя си. Опитах да му кажа това, но той не искаше да ме слуша.
- Обаче на Томи му се струва, че някои хора са се наговорили да насочат камъка точно към него. Мисли, че са му устроили клопка.
- Некадърният занаятчия се оправдава с инструментите си. Знаеш това. Той направи грешки и сега търси на кого да прехвърли вината. Разбираемо е, но това не означава, че е правилно. Има дългове, които трябва да бъдат уреждани. Ако не спечели джакпота от тотото, ще трябва да забрави своите бизнес интереси и да покрие дълговете си.
- Той няма нищо друго, Джоуи. Ако си тръгне, ще остане с празни ръце.
- Ще запази живота си.
- Докога?
- Какво трябва да означава това?
- Знаеш какво означава.
- Не, не знам.
- Хайде, Джоуи, твърде стар си, за да се правиш на девственица.
Райън се върна с кафето.
- Има ли мляко? - попита Джоуи.
- Казахте, че го искате черно.
- Черно и отделно мляко. Не искам да се бъзикат с него зад тезгяха, да цвъркат разни боклуци вътре.
- Ще ви донеса каната.
- Не, ти го сипи. Не много. Само колкото бузите му да добият мъничко цвят.
Райън погледна към Демпси. Нямаше представа какво означава това.