- Да стане кафяво - обясни Демпси. - Като азиатско момиче.
Райън тръгна, още по-объркан от преди.
- Твърде стар, за да се правя на девственица, а? - каза Джоуи. -Много си цапнат в устата. Би трябвало да показваш повече уважение. -Но се усмихваше.
Райън донесе кафето, Джоуи го погледна, опита го и кимна.
- Добро момче. Сега излез навън за минутка. Да вземеш въздух.
- Вали - каза Райън.
- Полезно е за кожата. Изчезвай.
Райън въздъхна и излезе навън с кафето си. Застана с гръб към тях, хванал с едната ръка чашата, а с другата пистолета в джоба на черното кожено яке. Беше изрязал подплатата точно за случаи като този, трик, на който го беше научил Демпси.
- Той е свестен - каза Демпси. - Можеше да му позволиш да остане.
- Млад е и нямам представа какво знае и какво не знае. Освен това е слушател, а аз не обичам хората да ме слушат, ако не съм им казал да слушат. Не е в нрава ми да издавам каквото ми е било доверено. Колкото до Томи и неговите неприятности, въпросът е тъкмо в това. Едва ли искаш да го усложняваш още повече.
- Тъкмо това го тревожи, че въпросът вече е усложнен.
- Говориш за момичето.
- Да. Това не е по правилата.
- Момичето няма нищо общо.
- Тук сме заради момичето. Томи иска да е сигурен, че то не е при Оуени.
- Не е. Питах го. Не е при него. Така ми каза.
- С цялото ми уважение, какво друго би могъл да ти каже?
- Внимавай, Мартин! - Джоуи размаха мазолестия си показалец. -Винаги съм бил много толерантен към теб. Ти си по-умен от десетима от тях, взети заедно, но не мисли, че можеш да ме подценяваш. Казвам ти, момичето не е при Оуени. Ако беше, отдавна щяхте да сте разбрали. Какъв смисъл би имало да го вземе и да не се възползва от него, за да постигне своите цели? Господи, не вярвам дори да е знаел за момичето, преди ти да ми го бе споменал. - Джоуи отпи от кафето. - Не е лошо -каза. - Радвам се, че не го плащам аз, но не е лошо.
Кафето сякаш го накара да поомекне или, както подозираше Демпси, му послужи като оправдание да промени своя подход, да приеме друга линия на поведение. Ако залозите не бяха така високи, може би щеше дори да му бъде приятно да гледа това представление.
- Ужасно е - каза Джоуи. - Да отвлекат така малко момиче. Накъде отива светът, Мартин?
После смени отново маските и Демпси почувства как цялото му все още запазило се уважение към стария шарлатанин се изпарява, както толкова много други заблуди.
- Кой знае какво са му сторили, знаеш за какво говоря. Навъдили са се разни извратеняци, които могат да се нахвърлят на дете, без да им мигне окото, да го изнасилят и после да го оставят да умре в канавката. Ако момичето беше мое, не знам какво щях да направя. Мисля, че бих опитал всичко, абсолютно всичко, за да му помогна.
Събра ръце и палците му се срещнаха, оформяйки знака на кръста, както всяка неделя, когато коленичеше да се моли в „Сейнт Франсис де Салз“ на литургията в единайсет часа, навел глава и затворил очи, сякаш Бог би пожелал да чуе молитвите на човек като него.
- Ние познаваме някои хора горе на север, Мартин. Имаме връзки. Ако Томи постъпи както е редно, можем да му помогнем. Ще наемем хора да претършуват храсталаците. Ще притиснем всеки извратен тип оттук до Канада. Можем да му помогнем, Мартин, но само ако и той иска да си помогне.
И Демпси започна да се пита дали те действително не стоят зад това отвличане и дали то не е част от играта: да подмамят Томи, когато е слаб, и да приключат с него, преди да пуснат момичето. Защото щяха да пуснат момичето. Дори човек с окаляна репутация като Джоуи Туна нямаше да иска на съвестта му да тежи смъртта на дете.
- Непременно ще му предам това - каза Демпси.
- Направи каквото намериш за добре. Аз съм тук, за да помагам, когато съм нужен.
- Дори и момичето да не е при него - продължи Демпси, - Томи иска Оуени да отстъпи. Държи се така, сякаш Томи вече е в гроба и в завещанието си е оставил всичко на него.
- Томи умира, Мартин. Просто не иска да го признае. Когато някой умира, лешоядите започват да кръжат.
- Оуени не кръжи, Джоуи, къса живо месо от костите му. Томи не просто умира; Оуени го убива.
- Тук има и друг проблем, Мартин. Ти сам го каза. И ти не си девственица. Щом е отчаян, Томи е уязвим. Отдавна е между нас. Може да назове сума имена. Може да навреди на мнозина. В миналото сме имали доста случаи като този.
- Томи не е такъв, Джоуи. Знаеш това. Надежден е.
- Лежал ли си някога във федерален затвор, Мартин?
- Не.
- Е, ако беше лежал, щеше да знаеш, че половината хора там са зад решетките, защото са се доверили на някого, когото са смятали за надежден. Всеки е надежден, докато не настъпи моментът, когато престава да бъде надежден, когато залогът е собственото му съществуване и е принуден да сключи сделка, за да оцелее. Ако бях на мястото на Томи, вече щях да търся начин да се измъкна. Една от възможностите е на хвърлей от тук. - Той посочи с палец групата феде-рални агенти зад гърба си.